Звездите стават все по-ярки с годините 20.01 | 14:45

Докато хората в градовете спят на изкуствена светлина, която обгражда градските центрове, звездобройците усещат хладината на нощното небе и виждат как всички негови съзвездия са размазани в неясно петно от същите тези градски светлини.

Това е тревожна тенденция, която се наблюдава от десетилетия. През 1973 г. астрономът Кърт Ригел предупреждава, че изкуственото осветление бързо променя гледката ни към нощното небе. Оттогава насам научихме, че светлинното замърсяване от разрастващите се градски райони също вреди на екосистемите и популациите на насекомите, предава "Science”.

Ново проучване показва, че нощното небе става все по-ярко в световен мащаб и много по-бързо, отколкото показваха сателитите досега. С други думи, най-тъмните звезди в нощното небе бързо изчезват, защото изкуствената светлина осветява нощното небе.

Въз основа на наблюденията на повече от 50 000 граждани от цял свят, които сравняват гледката си на звездите с карти на звездното небе, показващи различни нива на светлинно замърсяване, физикът Кристофър Киба от Германския изследователски център за геонауки GFZ и колегите му установяват, че нощното небе е станало по-ярко с около 7 до 10 % всяка година от 2011 до 2022 г.

Това е равносилно на удвояване на яркостта на нощното небе за по-малко от осем години или повече от четирикратно увеличение за 18 години. Изследователите изчисляват, че дете, родено под нощно небе с 250 видими звезди, ще вижда по-малко от 100 звезди в същия участък, докато завърши училище.

Те подозират, че тази неотдавнашна тенденция към по-ярко нощно небе се дължи отчасти на инсталирането на съвременни светодиоди (LED), които излъчват повече светлина при дадена мощност, отколкото крушките с нажежаема жичка.

Сателитите, които измерват глобалното небесно сияние, често са "слепи" за синята светлина, която произвеждат светодиодите, тъй като не могат да засекат вълни с дължина под 500 nm. Тези по-къси дължини на вълните се разсейват по-лесно в атмосферата, отколкото по-дългите, като създават огромна мъгла, която пречи на нощното небе да потъмнее напълно.

"Видимостта на звездите се влошава бързо, въпреки (или може би поради) въвеждането на светодиоди в приложенията за външно осветление", пишат изследователите в публикувания си документ.
Гражданските учени в Северна Америка отчитат най-голямо увеличение на яркостта на небето - средно 10,4 % годишно; нощното небе над Европа се осветява с по-бавни темпове - около 6,5 % годишно.

Въпреки че това е груба средна стойност, в останалата част на света светлинното замърсяване увеличава яркостта на звездното небе със 7,7 % всяка година.

Това се разминава с оценките от сателитните измервания на глобалното небесно сияние, които са установили, че яркостта на нощното небе се увеличава с 2,2 % всяка година между 2012 и 2016 г., в сравнение с годишен темп на изсветляване от 1,6 % през предходните 25 години.

В допълнение към това, което знаем за силния блясък на изкуствената светлина, проучването разкрива колко бързо хората са променили представата си за звездното небе.

"Гледайки снимките и видеоклиповете на Международната космическа станция на нощното полукълбо на Земята, хората обикновено са поразени само от "красотата" на градските светлини, сякаш те са лампички на коледна елха. Те не възприемат, че това са изображения на замърсяване", пишат Фабио Фалчи и Салвадор Бара, двама физици и защитници на тъмното небе в Университета в Сантяго де Компостела, Испания, в перспектива на новото изследване.

"Това е все едно да се възхищавате на красотата на цветовете на дъгата, които бензинът създава във водата, и да не признавате, че това е химическо замърсяване."

За да се влошат още повече нещата, хилядите спътници, изведени в ниска околоземна орбита през последните няколко години, също затъмняват възможността на астрономите да изучават космоса.

Учените са преместили обсерваториите си далеч от границите на градовете, но тези лъскави спътници отразяват слънчевите лъчи в зрителните зони на оптичните телескопи и излъчват радиовълни на същите честоти, които използват радиотелескопите.
Фалчи и Бара предлагат и няколко стратегии за контрол на светлинното замърсяване, подобно на насоките за качеството на въздуха, които ограничиха замърсяването на въздуха. Пълното ограничаване на производството на външно осветление биха могли да допълнят други усилия за запазване на тъмното небе на определени места, където изкуствената светлина все още не е накърнила небесната тъмнина. /БГНЕС