Господари сме на съдбата, или сме част от играта? 03.05 | 18:00

Кой е казал, че реалността, която смятаме за истинска, не се явява виртуална? През 2003 г. шведският философ трансхуманист Ник Бостром развива тази идея в статията "Всички живеем в компютърна симулация".

Той твърди: теоретично човечеството е способно да се превърне в толкова мощна цивилизация, че тя ще бъде способна да моделира реалност в глобални мащаби. Затова не е сигурно, че и нашият свят не се явява отроче на свръхцивилизация, гигантска "Матрица".

През 2007 г. професорът по математика Джон Бъроу от Кеймбридж издигнал хипотезата, че доказателство за съществуването на "Матрицата" може да станат открити "бъгове" в системата. През 1999 година, когато излиза филмът "Матрицата", учените откриват, че фундаменталните константи всъщност далеч не се явяват такива.

Например преди 10 млрд. години константата на тънката структура (показател за интензивност на електромагнитното взаимодействие) е била с хилядна от процента по-голяма, отколкото днес. Може би нашата "програма" се е бъгнала?

Специалистът в областта на цифровите технологии Джим Елвидж е открил признаци, че Вселената в действителност се явява компютърна програма, работеща на основата на цифров код. Всъщност повечето обекти представляват празно пространство, казва Елвидж. Тоест подобно на кликането на иконите по екрана на компютъра, където зад всяка иконка се крие някакъв образ, но всичко това е само условна реалност, която съществува само на монитора.

Всичко, което смятаме за материя, са просто данни, смята Елвидж. Бъдещите изследвания в областта на елементарните частици ще доведат до разбирането, че зад всичко, което ни заобикаля, се крие някакъв код, аналогичен на бинарния код на компютърните програми. Възможно е да се изясни, че нашият мозък е просто интерфейс, с чиято помощ ние получаваме достъп до данните от "вселенския интернет".

Функцията на нашия мозък е да обработва информация. Последната е способна да се съхранява в него, както компютърният браузър съхранява в кеша данните от посетените от нас сайтове по време на сърфиране. Ако това е така, смята Елвидж, то ние можем да получаваме достъп и до данни, които се съхраняват извън пределите на нашия мозък. Затова такива неща като интуиция или ясновидство изобщо не са измислица.

В "космическия интернет" можем да получаваме отговори на своите въпроси. Също така можем да помолим за помощ и тя да дойде – от други хора или създателите на нашата реалност…

А и смъртта в този ред на мисли не изглежда толкова страшна. Ако нашето съзнание е симулация, то смъртта е само прекъсване на симулацията. И съзнанието ни може да се пресели в друг "симулатор", което и обяснява феномена инкарнация.

И така – има ли настояще, ние ли "дърпаме конците", или ни ги дърпа някой друг, и изобщо в "реална" реалност ли живеем, можете да научите в Мегавселена.