Трима учени с Нобелова награда за химия за изследване на ДНК 07.10 | 13:57
Тумас Линдал, Пол Модрич и Азиз Санджар разкриват процеса на възстановяване на клетките и съхраняване на генетичната информация

Трима са носителите на Нобелова награда за химия за 2015 г. Това са учените Тумас Линдал, Пол Модрич и Азиз Санджар, които са отличени за изследване на механизма за възстановяване на ДНК, обяви Комитетът в Осло.
Тяхната заслуга е изясняването на това как клетките възстановяват ДНК и съхраняват генетичната информация. Всички клетки са подложени на непрекъснато външно влияние и атаки и въпреки това успяват да съхранят и предадат от клетка на клетка и от поколение на поколение информацията и мутациите, се казва в официалното съобщение на шведската Кралска академия.
Тумас Линдал от Швеция
Шведът Тумас Линдал работи в момента за института "Франсис Крик" и лабораторията "Клеър Хол" във Великобритания. Той е 29-ият шведски учен, удостоен с Нобелова награда.
В началото на 70-те години учените са смятали, че ДНК е изключително стабилна молекула, но Линдал демонстрира, че тя се разпада със скорост, която би трябвало да направи невъзможен живота на Земята, освен ако няма някакъв механизъм за възстановяване на щетите. Той стига до молекулярния механизъм, известен като base excision repair, който непрекъснато контрира процеса на разпадане на нашата ДНК.
Пол Модрич от САЩ
Пол Модрич е изследовател в Медицинския институт "Хауърд Хюз" и Медицинското училище към Университета "Дяк" в Дърам, САЩ. Американецът е демонстрирал как клетките поправят "грешки", получени при репликирането на ДНК в процеса на клетъчно делене.
Механизмът е известен като mismatch repair и намалява честотата на грешките около 1000 пъти. Известно е, че ако този механизъм не функционира нормално, той може да предизвика наследствен рак на дебелото черво, посочват от Кралската академия на Швеция.
Азиз Санджар от Турция
Азиз Санджар е роден в Турция, но днес работи за Университета на Северна Каролина в Чапъл хил, САЩ. Той е картографирал механизма за възстановяване на ДНК след щети, нанесени от ултравиолетовите лъчи, известен като nucleotide excision repair. Хората, родени с дефект в този механизъм, развиват рак на кожата, ако са изложени на пряка слънчева светлина.
Същият механизъм се използва и при коригиране на дефекти, причинени от мутагенни субстанции, отбелязва Комитетът в Осло.
Водещи
-
Българският паспорт вече е почти равен по сила на американския
Американският паспорт вече е 12-и, докато родният е на 14-то място в класацията
15.10 | 17:15
-
Топлофикация София е на ръба на умишлено режисиран колапс
“Ръководството на Топлофикация явно иска да скрие от софиянци състоянието на дружеството, но...
15.10 | 17:00
-
Популацията на дивите слонове в Индия е намаляла с една четвърт за последните осем години до около 22 500 екземпляра
Международният съюз за опазване на природата (IUCN) ги е включил в дългия си списък на...
15.10 | 16:45
Най-четени
-
БОЕЦ организира протест пред МВР
Те настояват за оставката на вътрешния министър Даниел Митов
15.10 | 10:59
-
Гърция сваля цените на над 2000 стоки
Инициативата за това е на министерството, като целта ѝ е да убеди търговските вериги да...
15.10 | 12:30