Образованието тласка най-младите българи да напускат страната 29.07 | 12:31
Децата на емигриралите преди време нашенци все по-трудно се справят с българския
Сертификатът за знание на български език да бъде признат като документ за владеене на чужд език в държавите от ЕС – това е голямата цел пред дипломатическите усилия на българските политици, по отношение обучението на българчетата зад граница. Работата в това направление започна с инициираната от Асоциацията на българските училища зад граница /АБУЧ/ "петицията за малките езици". Тя беше приета в ЕП и получи препоръчително становище от Съвета на министрите по образование по отношение изучаването на езиците и полагането на изпити по тях в образователните системи на различните държави, предаде БНР.
Препоръка е все още, но в сферата на образованието трудно се постига задължение –всяка европейска страна е автономна в тази област, каза пред Радио България Ирина Владикова, директор на българското училище "Св. Св. Кирил и Методий" във Виена и председател на АБУЧ. Реална цел е сертификатът за знание на български език да се признава като оценка по владеене на един чужд език и да дава привилегия в университет – освобождаване от изучаването на четвърти чужд език. Защото по-големите деца имат много затруднения – идвайки в чужда държава те започват да учат местния език, програмите предвиждат още 2-3 чужди езика, а като прибавите и българския – става много трудно. Ако се признава този сертификат, един от тези езици ще може да бъде заменен с български. Много се надяваме, че това ще се случи.
Преходът от средно към висше образование на българските деца, които живеят в чужбина е нов акцент в работата на нашата асоциация, изтъкна Ирина Владикова по време на 12-тата годишна конференция на АБУЧ в Пловдив на 27 юли. Представители на повече от 60 училища от всички точки на земното кълбо се събраха в европейската столица на културата, за да формулират приоритетните си задачи. Те се запознаха с новите моменти в образованието по български език, история и география на България в училищата зад граница. Бяха представени и новите учебни помагала, издадени специално за образователните звена извън пределите на България, като за първи път в тяхната разработка участват и преподаватели от училищата в чужбина.
Според премиера Бойко Борисов владеенето на български език се оказва пречка за завръщане в родината на семействата на второ и трето поколение българчетата от чужбина. Основната спънка не са само заплатите. Затова сте ми толкова важни – да подготвим децата там по български език, за да може родителите да вземат решение да се приберат в България, каза премиерът към учителите и обеща с минимум два милиона лева да бъдат увеличени средствата, които държавата отпуска за българските училища по света. Правителството се ангажира да съдейства на дипломатическо ниво и за осигуряване на сгради за школата.
Подпомагането на българските неделни училища е пример за добра политика в последните 10-11 години. Тогава неделните училища бяха 50, а днес – над 350. Обхванатите деца са повече от 30 хиляди и всяка година добавяме нови училища, увеличаваме обхвата на учениците, прибавяме дейности, които финансираме, каза министърът на образованието Красимир Вълчев. Важно е децата да се чувстват свързани с България и ще стартираме програма за партньорство между училища в България и българските училища в чужбина, която трябва популяризира българското образование и да мотивира тези деца да се завърнат у нас, вече в системата на висшето образование. В тази връзка ще променим и наредбата за прием в държавните висши училища – ще признаваме оценката от зрелостен изпит в другите държави като входна оценка за българските университети, плюс сертификата по български език по европейската езикова рамка. Българските неделни училища съществуват благодарение на желанието на родителите да запазят децата си част от българското езиково и културно пространство.
Облекчаване на визовия режим за студенти и електронна платформа за кандидатстване в българските висши училища, са част от мерките, които ще улеснят пътя на кандидатстудентите от чужбина, допълни министърът и изтъкна, че образованието е основната причина за емиграцията на българите във възрастовата група 17-25 години.
Вие сте част от българската културна дипломация, а училищата, които ръководите са външната витрина на българското образование, каза на конференцията на АБУЧ вицепрезидентът Илияна Йотова и уточни, че без допълнителни, мотивирани усилия на държавата, няма как да съхраним българското самосъзнание у децата зад граница. Тя добави, че заедно с президента Румен Радев организират национален форум за българите по света с акцент училищата зад граница.
Водещи
-
Търсят дом за кучето на изчезналото дете от с. Конаре, майката не го иска
Животното е в окаяно състояние - видимо недохранено
23.12 | 18:00
-
Досиетата Х: НЛО кръжи над Балкана, блести като Витлеемската звезда
Странното небесно знамение е наблюдвано от Казанлък, Шейново и Ямбол
23.12 | 17:40
-
МС разпредели десетки милиони за министерства и болница
Програмата за украинските бежанци се удължава до март догодина
23.12 | 17:00
Най-четени
-
Как мъж се сдоби с глоба за нарушение в София, без колата му да е мърдала от Пловдив
Какво е обяснението на Центъра за градска мобилност?
23.12 | 12:00
-
Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ! Имаме ценностен разлом
Решението е взето след задълбочен анализ и дебат в партията, свързан с бъдещето и базисните...
23.12 | 13:00