НСИ: Над 314 000 български граждани са се върнали в родината за последните 40 години 17.11 | 13:30

Данните са от Преброяване 2021 и са включени в новия "Статистически справочник "Преброяване 2021", публикуван на сайта на НСИ.

От iNews.bg

Общо 314 285 са българските граждани, които са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година в периода 1980 - 2021 г., и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период. Най-много са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хил., или 14,9 на сто, следва Германия - 41 хил., или 13,1 на сто, Испания - 27 хил., или 8,7 на сто, и Гърция - 27 хил., или 8,5 на сто от пребивавалите в чужбина. 

Данните са от Преброяване 2021 и са включени в новия "Статистически справочник "Преброяване 2021", публикуван на сайта на НСИ. 

Преброяването се проведе от 7 септември до 10 октомври 2021 г. Изданието съдържа данни за основните демографски, етнокултурни, здравни и социално-икономически характеристики на населението, за миграцията и за местонамирането на работното място/учебното заведение на заетите и учащите лица.

Към 7 септември 2021 г. населението на България е 6 519 789 души. В периода между двете преброявания, 2011 - 2021 г., населението на страната намалява с 844 781 души, или с 11,5 на сто.

Пристигнали/завърнали се от чужбина през периода 1980 - 2021 година

Към 7 септември 2021 г. 354 138 души са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година през периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период. Българските граждани, завърнали се в страната през наблюдавания период, са 314 285, или 88,7 на сто от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52,4 на сто), а жените - 149 452 (47,6 на сто). Най-висок е делът на хората на възраст 40 - 49 навършени години към 7 септември 2021 г. – 20 на сто, или всеки пети от завърналите се в страната.

Етническата структура на завръщащите се български граждани е сходна с етническата структура на населението – 84,5 на сто от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9,6 на сто - към турската, и 2,3 на сто - към ромската.

Най-много български граждани са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хил., или 14,9 на сто, следва Германия - 41 хил., или 13,1 на сто, Испания - 27 хил., или 8,7 на сто, и Гърция - 27 хил., или 8,5 на сто от пребивавалите в чужбина. Най-голям е потокът на завърналите се в страната български граждани през 2020 и 2021 г. - 49 377 души.

Чуждите граждани, пристигнали в страната през наблюдавания период, са 39 853 души. Мъжете са 15 808, или 51,3 на сто, а жените - 15  030, или 48,7 на сто. Преобладават гражданите на страни от Европа – 77,4 на сто, и Азия – 17,8 на сто, от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, установили се в областите София (столица) – 33,4 на сто, Варна – 13,8 на сто, и Бургас – 11,5 на сто.

Вътрешната миграция на населението през периода 2011 - 2021 година

Към 7 септември 2021 г. 395 690 души са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене през периода 2011 - 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54 на сто, а мъжете - 182 132, или 46 на сто от мигриралите. Четири са основните направления, в които се движи населението, променяйки своето местоживеене в рамките на страната: "от градовете - в градовете", "от градовете - в селата", "от селата - в градовете" и "от селата - в селата". За формирането на тези потоци основно влияние оказват множество социално-икономически фактори, развитието на регионите, както и условията на живот в отделните населени места.

През периода 2011 - 2021 г. 224 хил. души, или 56,6 на сто от всички мигрирали, са променили местоживеенето си от един град в друг в рамките на страната. Хората, преселили се от градовете в селата, са 88 хил., или 22,1 на сто, следват мигрантите по направлението от селата към градовете - 62 хил., или 15,6 на сто. Най-малък е относителният дял на мигрантите, променили местоживеенето си от едно село в друго - 22 хил., или 5,7 на сто от всички мигрирали хора.

Водещи