Ще отреже ли пипалата на октопода служебният кабинет? 16.06 | 18:00

За месец работа служебното правителство на Стефан Янев направи много повече от всеки служебен кабинет досега. Подмени висшия управленски ешелон в сектора за сигурност, приходните агенции, ведомствата в различни сектори, областните управи, директорските съвети на държавни компании. Разкри скандални нарушения и кражби: как държавна банка, създадена да насърчава малкия и средния бизнес, отпуска огромни нисколихвени кредити на герои на статуквото с животински прякори; как се източват стотици милиони за пътища без конкурс; как фиктивно се ремонтират язовири; как се източват болници и се върти търговия с органи; как се обявяват безумни обществени поръчки - от земеделското министерство до военното. Детайлният отчет е дълъг, а в месеца до изборите ще набъбне още. Основният въпрос обаче е каква е целта и имат ли право.

Не просто право, а задължение

Целта на уволненията и разкритията би трябвало да е очевидна - да спрат кражбите, разточителството, нарушенията и така да се отрежат пипалата на дълбоката държава. Чрез своите хора в бордове, държавни фондове, държавни компании, агенции, спецслужби и пр. задкулисието ограбва всички и трупа безконтролна власт и икономическа мощ. Отрязването на пипалата на октопода е не просто право, а задължение на всеки Министерски съвет, вменено му от Конституцията: той трябва "да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите", да "организира стопанисването на държавното имущество". Тоест, Конституцията повелява правителството да не допуска беззаконие и безстопанственост.

Въпреки че не е излъчен от парламент, служебният кабинет има легитимен първоизточник на своята власт в лицето на президента, който е избран пряко от суверена. Дейността му обаче е ограничена и кратковременна, поради което не е в състояние да провежда дългосрочни политики - може само да ги заложи.

Така служебното правителство може да изпълнява и други важни задачи, освен да организира предсрочни избори. Всъщност, организирането на изборите е само техническа задача, а и конституционният законодател сигурно не си е представял, че някой ден може да има постоянна изборна администрация, която да свърши цялата техническа работа, стига да ѝ е осигурено финансиране.

Фигурата на служебното правителство е въведена с идеята за безпристрастност - за да не стане така, че последните управлявали да организират предсрочния вот в своя полза. Днес последните управлявали твърдят, че служебният кабинет работи в техен ущърб. При нормални условия биха били прави - тоест, при наличието на прилично ниво на демократична правова държава. Нашето ниво обаче е на санитарния минимум и тъкмо разкритията на кабинета "Янев" го доказват най-категорично. От което следва, че валидно е обратното: Ако бездействаше, служебното правителство щеше да стане съучастник на последните управлявали в превземането на държавата. И щеше да им осигури незаслужено предизборно предимство чрез затаяване на истината за управлението им, така че да могат да продължат да рушат институциите и да грабят обществен ресурс.

С други думи: случайно или не, с фигурата на служебното правителство конституционният законодател е осигурил чудесен резервен инструмент за поправка на счупената държава (особено когато основният такъв - прокуратурата - е тайно приватизиран). Затова днес задачата на служебния кабинет се състои не само в осигуряването на хартиени бюлетини и машини за гласуване, но и в осветляването и пресичането на безобразията и беззаконията.

Какво е нужно сега

Служебното правителство има поне още два месеца живот (след 11 юли ще минат седмици, докато се конституира 46-ият парламент и се състави редовен кабинет), в които ще има възможност не само да кастри пипалата на октопода, но и да го прободе право в сърцето. Гъвкавият хищник обаче има цели три сърца и за отвоюването на демократичната правова държава е нужна много по-мощна политическа енергия, каквато може да бъде концентрирана единствено в новия парламент.

Тази енергия няма как да дойде само от отрицанието на порочния модел на досегашните управляващи и желанието те да бъдат изхвърлени от властта. Партиите на промяната се нуждаят от позитивна кампания, от послания за съграждане, които да бъдат припознати от мнозинството избиратели. С изобличенията на довчера управлявалите служебното правителство ги улеснява максимално, осигурявайки им възможност да се съсредоточат върху позитивната страна на предизборната кампания. Не бива да пропускат този шанс.

Веселин Стойнев, Дойче веле