Адв. Лулчева за задържането на Ибрямов: Има погазване на Конституцията и съмнение за политическа намеса 14.10 | 15:20

Решението на Апелативен съд – София е пряко нарушение на Конституцията, коментира пред специализирания правен сайт defakto.bg една от най-популярните адвокатки у нас Ина Лулчева.

Относно задържането на депутата Ибрямов – в казуса няма нищо сложно. Има погазване на Конституцията и съмнение за политическа намеса.

Според публикации в медиите, които никой не опроверга, Софийският апелативен съд по делото на народния представител е приел, че разрешението за възбуждане на наказателно производство било "сваляне на имунитет", поради което не било необходимо разрешение за задържане. А и конституционното решение (№ 10/1992 г.) било постановено при друг режим  на вземане на мерките за неотклонение според НПК.

Това решение пряко нарушава Конституцията:

понятие "имунитет" в Основния закон не съществува. В Конституцията е регламентирана наказателната неприкосновеност като забрана за възбуждане на наказателно производство и забрана за задържане във всичките му възможни форми. Както е известно на всеки юрист двете хипотези никога не са задължително свързани;

     – недопустимо е тълкуване, според което съдържанието на конституционните норми се променя при промяна на някой закон, т.е. съобразно волята на обикновения законодател. Това е абсолютен произвол и то по отношение на една от най-важните гаранции за ефективното функциониране на законодателната власт, както сочи Конституционният съд.

Според решение № 10 от 1992 г. на Конституционния съд на Република България "Наказателната неприкосновеност по чл. 70 от Конституцията … представлява забрана за задържане и възбуждане на наказателно преследване срещу народните представители… Задържане (на народен представител – бел.моя) поначало е недопустимо под каквато и да е форма и по какъвто и да е повод. Всяко задържане независимо от това, дали то е свързано с изпълнение на мярка за неотклонение "задържане под стража", изпълнение на наказание лишаване от свобода, предварително задържане от следствени и полицейски органи, или като административна или административно-наказателна мярка, е посегателство върху тяхната свобода и неприкосновеност. …Забраната за задържане и наказателно преследване обхваща всички техни форми и действия…. При заварено тежко престъпление народният представител може да бъде задържан без предварително разрешение, но в този случай в искането пред Народното събрание за разрешаване възбуждане на наказателно преследване трябва да се поиска продължаване на задържането."

Текстът е абсолютно ясен. Конституцията, чл. 70, не борави с понятието "имунитет", а урежда "наказателната неприкосновеност", която съдържа две забрани – 1) да се възбужда наказателно преследване и 2) да се задържа народният представител когато и да било и по какъвто и да било ред.

Разрешението за повдигане на обвинение не е "сваляне на имунитет", а разрешение за възбуждане на наказателно преследване за конкретно престъпно деяние.

И това разрешение никога не води автоматично и до разрешение за задържане.  Ако се иска задържане на депутат, спрямо когото е дадено разрешение за възбуждане на наказателно производство – това трябва да се направи изрично от главния прокурор. И Народното събрание с изричен акт да го разреши или откаже.

Задържане на депутат е искано веднъж при действието на новата Конституция – през юли 1992 г. на Андрей Луканов, като искането е било за две разрешения – разрешение за възбуждане на наказателно производство и разрешение за задържане. През месец декември 1992 г. Народното събрание отменя едно от тях – даденото разрешение за задържане и народният представител е незабавно освободен.

Тази постановка никога не е будила съмнение. И в случая главният прокурор е поискал две разрешения, но председателят на Народното събрание е дал само едно – да се възбуди наказателно производство. И мотивите за това са без значение.

Прокуратурата е наясно, че депутатът Ибрямов е задържан в нарушение на Конституцията – главният прокурор е поискал разрешение  за задържане, но не го  е получил.  И ако той претендира, че прокуратурата е независима и подчинена само на закона,  трябва незабавно да го освободи.

Ибрямов  е вторият българки депутат, който е  задържан. Единственият друг  беше Андрей Луканов,  който през 1997 г. осъди държава в Страсбург за задържането  си.  Тогава  България  стана първата Източноевропейска държава, осъдена за ареста на бившия си премиер .

Ина Лулчева  беше адвокатът, който убеди ЕСПЧ,  че прокуратурата е минала през конвенцията за човешките права като  врата у поле.

От 1991 г. до момента главният прокурор (независимо от името му ) е правил  искания за снемане на имунитети на над 50 депутата. Те са по цялата палитра  на Наказателния кодекс за много по-тежко наказуеми престъпления  – присвоявания, безстопанственост, блудства с деца и много други.

За никой друг освен за двамата –  Ибрямов и Луканов не е  искано задържане.

За Луканов беше ясно – покойният главен прокурор Иван Татарчев  беше обещал, че ще вкара комунистите в затвора.

Аналогията се натрапва от само себе си – искал ли е някой нещо и кой  от и.ф. главен прокурор и  кандидат главен  прокурор?  И обещал  ли е претендентът за високото място, че ще даде всичко от себе, за  да изпълни поисканото !?