Тайни на траките скрити под скалите на Белинташ 13.11 | 15:14

В района на скалния феномен Белинташ край асеновградското село Врата преди месец и половина започнаха организирани разкопки на екип от Националния исторически музей с ръководител д-р Борислав Бориславов. Проучването се финансира с 30 000 лева от Министерството на културата, предава БТА.

Направените досега разкрития ясно говорят, че на това плато са се извършвали ритуали и жертвоприношения от траките. Идеята на сегашните проучвания е да се разбере през кои периоди и кога най-рано се е използвало светилището.

Ще се търсят повече информация и факти и за самите ритуали. Според събраните данни и керамични находки от археолога Иван Христов през 2003 г. може да се направят предположения, че обектът е от времето на каменномедната епоха - 5 000 г. пр. Христа.

Вече е ясно, че оригиналният подход към платото, който траките са използвали, е от източната му страна. След разчистването на наноса от пръст е разкрит подходът към светилището, изсечен в скалите. "Пътят" минава край един внушителен за времето скален олтар и се изкачва по стъпала изсечени в скалата.

Жертвоприношенията са извършвани на самото плато и може да се твърди, че при ритуалите огънят е имал много важно участие. В подкрепа на тези твърдения археолозите са открили фрагменти от огнища-олтари, някои, от които с украси. Сигурно е, че при извършване на ритуала е използвана течност, като ще се проучва каква е тя - вода, вино, кръв, мляко.

Новите разкопки потвърждават, че светилището е почитано през каменномедната епоха - края на 5 000 г. пр. Христа - времето и на Варненския некропол. Това го прави едно от най-ранните скални светилища в Европа. Археолозите предполагат, че по време на ритуалите в пукнатините на скалите са поставяни дарове. Поради големия им наклон се очаква, ако има такива, те да се намерят в подножието му.

В контролните сондажи археолозите са намерили керамика от каменномедната епоха, такива са открити и в основата на скалите. Скалата на платото е нарязана от човешка ръка и явно е била основата на светилището, върху което са извършвани ритуалите и жертвоприношенията.

Това, което се очаква е да се открият остатъци от ритуалите. Археолозите не изключват след жертвоприношенията останките ритуално да са изхвърляни от западната страна на платото.

Вподножието на скалното светилище са разкрити културни пластове от различните епохи, които днес са затрупани от големи скални блокове. Именно там, под една естествена скална козирка, е открита керамиката. За първи път археолозите започнаха проучвания и на терен в местността "Тарлъците", който се намира на около 500 м северно от скалния феномен.

Според учените целият терен в радиус от километър от платото е свързан със светилището. Те имат сериозни очаквания там да разкрият некрополна могила. До момента е открит каменен насип, който се използва при извършване на погребения. Такъв тип гробни съоръжения в Родопите се появяват през късната бронзова епоха - 2 000 пр. Христа и продължават през цялото Първо хилядолетие след Христа.

Това е първата могила в района и ако се докаже, че има извършено погребение, археологът очаква около нея да има и други. През този период погребенията в Родопите се извършват в естествени пукнати в скалите, където се поставя глинен съд с човешките останки. Къснобронзовата епоха се характеризира с това, че ритуалът е кремация. Под пласт от 40-50 см, заедно с евентуалните останки, може да се очакват и погребални дарове.

Общата задача на археолозите е да се установи максималната културна среда не само на светилището Белинташ, но и на района около него. Безспорно е, че е посещавано с хилядолетия и е съвсем нормално около него да са живели хора. Картината ще бъде максимално пълна, когато се разкрият селища и некрополи от всички периоди.

Уникалното тракийско светилище Белинташ (по последни данни на траколози "Беланташ" е точното произнасяне на името на скалния феномен) е паметник от национално значение. То се намира на около 30 километра от Асеновград, в средата на каменна чаша. Риолитната скала е висока 1 260 метра с площ от 5 дка.

Скалният феномен Белинташ е доказано племенно светилище на бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий.