Ердоган: Части от ИД и „Ал Кайда“ воюват заедно с Хафтар в Либия 18.01 | 16:42

"Политико" публикува оценката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за кризата в Либия . Материалът бе преведен и публикуван от БГНЕС.

Либия се бори с кървава гражданска война от почти десетилетие. Досега международната общност не успя да се справи с отговорността си да прекрати насилието и да възстанови мира и стабилността.

Днес сме свидетели на последствията от тази апатия.

Правителството на Либия, което ООН признава, е атакувано от войските на Халифа Хафтар от няколко години. Неговата въоръжена групировка, която се стреми да извърши държавен преврат в страната, се ползва с подкрепата на антидемократичните правителства на Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Въпреки усилията за постигане на политическо решение, като споразумението от Схират от 2015 г., светът не направи достатъчно, за да подкрепи действащите за дипломация и диалог в Либия.

В Европа въпросът раздели континента, който все още не е решил какво да прави в Либия. Германия, която подкрепя законното правителство на страната и се застъпва за дипломация, ще бъде домакин на мирна конференция в Берлин в неделя. За разлика от това, Франция е на страната на заговорника за либийски преврат Хафтар срещу законното правителство на тази страна.

Някои могат да се чудят защо Европа трябва да се включи в либийския конфликт решително, като се има предвид, че има други войни, конфронтации и хуманитарни кризи, които се разгръщат по целия свят.

От една страна, потенциалният неуспех на Европейския съюз за адекватна подкрепа на правителството на националното споразумение на Либия би било предателство към неговите основни ценности, включително демокрацията и правата на човека. Оставянето на Либия на милостта на войнолюбец би било грешка с исторически размери.

Освен това Европа ще се изправи пред нов набор от проблеми и заплахи, ако легитимното правителство на Либия падне.

Терористични организации като "Ислямска държава” и "Ал Кайда”, които претърпяха военно поражение в Сирия и Ирак, ще намерят плодородна почва да се изправят отново на крака. Всъщност някои групи, които до голяма степен споделят идеологията на тези терористични организации, включително мадхали-салафитите, воюват заедно с Хафтар. Ако конфликтът се разрасне, насилието и нестабилността също ще стимулират нерегламентираната миграция към Европа.

Гражданската война в Либия служи като лакмусово изпитание за ЕС. Ще поддържат ли европейските лидери либералния световен ред пред лицето на поредната атака? Или ще се откажат от своите отговорности, както направиха в Сирия, за да гледат от страни как кризата се разгръща?

ЕС трябва да покаже на света, че е важен участник на международната сцена.

Нашите европейски приятели и съюзници трябва да разберат, че не могат да променят света, просто като се оплакват и изразят загриженост. Международното право, демокрацията и правата на човека не могат да бъдат защитавани без поемане на известна отговорност.

Историята ни учи, че награждаването на тези, които обръщат гръб на дипломацията и се подиграват с международната общност, води само до по-сериозни проблеми. И все пак най-новите събития в Либия предполагат, че някои европейски лидери не са научили тези уроци.

ЕС трябва да покаже на света, че е важен участник на международната сцена. Предстоящата мирна конференция в Берлин е много важна стъпка към тази цел. Европейските лидери обаче трябва да говорят малко по-малко и да се съсредоточат върху предприемането на конкретни стъпки.

Имайки предвид, че Европа е по-малко заинтересована от предоставяне на военна подкрепа на Либия, очевидният избор е да се работи с Турция, която вече обеща военна помощ.

Турция изцяло подкрепя легитимното правителство, поддържано от Либия. Съгласно най-новите споразумения за сигурност и военно сътрудничество ние обещахме да защитим либийското правителство от заговори за преврат. В тази връзка ще обучим либийските сили за сигурност и ще им помогнем в борбата с тероризма, трафика на хора и други сериозни заплахи срещу международната сигурност.

Европа се оказва на кръстопът. И на това историческо кръстовище, работещите за мир трябва да бъдат смели и да направят всичко по силите си, за да прекратят насилието. Европа може да разчита на Турция – стар приятел и верен съюзник – да постигне тази цел.