Македонски игумен: Белград използваше църквата ни, за да ни сърбизира 05.01 | 12:04

Единствено Българската православна църква - Българска патриаршия /БПЦ-БП/ има правото да се застъпва и да се бори за признаването на автокефалността ни. Още повече, че в нейния устав, тя се явява като наследник и на Охридската архиепископия. След като БПЦ-БП е призната от всички поместни православни църкви, това означава, че всички те признават и нейния устав и нямат право да й се месят по този въпрос. Това казва игуменът на Бигорския манастир отец Партений в няколко различни интервюта за македонски медии в навечерието на Рождество Христово, което в Македония се празнува по стария календар на 6 януари.

"Като се има предвид дългата ни обща църковна история с нашите най-близки братя българите - като започнем от мисията на славянските равноапостоли Кирил и Методий, личността на Цар Борис I - Михаил, който всъщност е изиграл ключова роля при християнизацията на голяма част от Балканите и допринася за успеха на мисията на светите Кирило-Методиеви ученици и започналата славянска писменост, Охридската архиепископия, общата ни Света Екзархия, която е и последната каноническа йерархия на днешната територия на Република Македония/1941-1945/ преди възобновяването на Охридската архиепископия, аз лично съм убеден, че нашата църква извърши един изключително важен и правилен дипломатически ход, както от историческа, така и от каноническа гледна точка. Защото, благодарение на Божията мъдра помисъл, днес съществува благоприятна обществена среда, която позволява най-накрая на нашата църква свободно да поиска признаване оттам, откъдето и най-напред това трябва да стане и да се получи. Да се обърне към тези, към които могат и трябва да направят, за да може най-накрая да възтържествува истината и справедливостта", заявява отец Партений.

Според него, за да може да се разреши дългогодишният църковен проблем, "трябва да се върнем към самото начало, преди създаването на македонската държава през 1944 г., когато проникват и първите кълнове на самостоятелния организиран църковен живот, откъдето по-късно израства и възобновената Охридска архиепископия /ОА/, която по примера и на останалите съседни Църкви получава и националното наименование - Македонска православна църква". Членовете на тогавашния Инициативен комитет за възстановяването на ОА в лицето на МПЦ са клирици и вярващи на светата Българска Екзархия и в никакъв случай не са искали завръщането на сръбската църковна йерархия. Той подчертава, че тогавашното македонско духовенство и паство яростно се бори и не позволява връщане на сръбската църковна йерархия в Македония, още повече, че тя никога не е отговаряла на техните духовни нужди, както това отива на една Църква-майка, а е била инструмент за сърбизацията на населението.

"Чрез заплаха, ако не им бъдат удовлетворени техните искания за ръкополагане на родни владици, че те ще поискат висш духовник от Българската православна църква, нашите свещеници след 20 години родолюбива борба успяват да получат тогавашния Топлички епископ Доситей, който е родом от Македония", казва игуменът на Бигорския манастир. След втория Църковен събор от 1958 г. в Охрид, официално е възстановена Охридската архиепископия, а за неин пръв глава е избран Доситей. На заседанието от 1959 г. Светият синод на Сръбската православна църква взима положително решение и приема решенията на Втория църковен събор и потвърждава, че трите епархии в Македония са се отделили в самостоятелна Македонска православна църква, която се управлява съгласно устава, приет на този събор. В тяхното решение се казва и още, че "с това решение престават да са валидни правилата и устава на Сръбската православна църква за епархиите и архиереите на територията на НР Македония", което означава, че самата СПЦ признава, че територията на Македония вече не принадлежи на нейното каноническо поле.

"Много бързо след това са ръкоположени родните митрополити Климент и Наум, създава се Светият синод на МПЦ. За съжаление обаче СПЦ продължава да злоупотребява с автономията на МПЦ с цел продължаване на сърбизирането и отричането й, включително и за узурпиране на църковната й територия. И поради тази причина по време на Третия църковен събор през 1967 г. в Охрид е провъзгласена автокефалността на Охридската архиепископия, в лицето на МПЦ. След тази крачка, Сръбската църква спира съслужението и иска това да направят и останалите православни църкви с едно писмо на тогавашния сръбски патриарх Герман", припомня отец Партений.

"По този начин Сръбската православна църква в исторически план се прояви като църква, която няма чувства за пастирските нужди на православния народ в Македония, а с нескрита неудовлетвореност, поради искането на македонското паство изразено и от тогавашните власти, е спомогнала за създаването на Синода на възобновената ОА в лицето на МПЦ", категоричен е той. През последните 50 години в борбата за нашето съществуване и признаване на автокефалността ни тя бе напълно игнорирана - все едно нямаме право да съществуваме. За съжаление вместо решение, ситуацията се усложни допълнително чрез създаването на паралелна църковна йерархия, сръбска агентура начело с бившия митрополит Йован Вранишковски, казва Партений.

"Ако погледнем по-задълбочено, единствено Българската православна църква-Българска патриаршия има правото да се застъпва и да се бори за признаването на автокефалността ни. Още повече, че в нейния устав, тя се явява като наследник и на Охридската архиепископия. След като БПЦ-БП е призната от всички поместни православни църкви, това означава, че всички те признават и нейния устав и нямат право да й се месят по този въпрос. Дори и фактът, че БПЦ-БП, съгласно устава си, е и наследник на Търновската патриаршия, както и това, че в известен период от почти два века Охридската архиепископия и Търновската патриаршия съвместно съществуват като две отделни църкви, потвърждава, че автокефалността на МПЦ-ОА не представлява никакъв каноничен проблем", подчертава игуменът на Бигорския манастир.

Във връзка с някои полемики в публичното пространство за тези църковни събития, при които доста неграмотно и неоснователно се манипулира с термина Църква-майка той дава допълнително обяснение за какво става въпрос. "Ако някоя поместна църква се отдели като автокефална или пък за определен исторически момент е закрита, а в друг период е възстановена, за да влезе в каноническо единство с останалите православни църкви, тогава когато нейната Църква-майка ще благослови, тя ще трябва да я представя пред останалите поместни църкви, и да издейства Томос за автокефалност от Вселенската патриаршия", обяснява отец Партений.

По отношение на Томоса са валидни старите обичаи: Правото да даде Томос остава на Константинополския патриарх, защото по време на Събора в Крит не бе направена никаква промяна в процеса за получаване на автокефалност. "В същото време трябва да се сложи точка на сравняването на нашия църковен проблем с украинския, или с който и да е друг в православния свят, защото тук става дума за съвсем друг въпрос. В сравнение с останалите църкви Българската църква има най-голямото историческо и каноническо право да ни бъде Църква-майка", категоричен е отец Партений.