Освен К-19: Кое беляза 2021 година и какво ни можем да чакаме през 2022 24.12 | 18:00

Отлитащата след точно 1 седмица 2021 година започна екстремно, като в американска апокалиптична кинопродукция. Щурмът на Капитолия на 6 януари се превърна в символ на разделението на американското общество.

Привърженици на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп се опитаха да попречат на конгресмените да потвърдят победата на демократа Джо Байдън на американските президентските избори, произведени миналата година. Стигна се до грозни сцени, от които по цял свят стана ясно, че американската демокрация е в тежка криза, а американското общество има спешна нужда от преосмисляне и нова посока. Въпреки че първоначално не искаше да го направи, в крайна сметка Доналд Тръмп призна загубата си на изборите и предаде поста си на Байдън. Президентът демократ встъпи в длъжност на 20 януари и така мандатът на Тръмп начело на Съединените щати официално приключи.

Името на бившия президент продължава често да се споменава в световните медии. Макар вече да не е на власт, той беляза хода на политическите събития в страната си и в международен план. От тази гледна точка е повече от разбираемо защо много политически анализатори обръщат голямо внимание на въпроса дали Тръмп отново ще се кандидатира за президент на изборите през 2024 г.

Януари беше "горещ" откъм събития и в Русия. На 17 януари лидерът на руската опозиция Алексей Навални бе арестуван при връщането си в Русия, след като прекара пет месеца в Германия, където за него бяха полагани грижи след предполагаемо отравяне. През февруари той бе осъден на две години и половина затвор по обвинения, за които заяви, че са политически мотивирани. Организациите, свързани с Навални, бяха обявени за екстремистки от руското правосъдие и на практика бяха поставени извън закона.

Февруари започна с преврата в Мианма, при който армията свали от власт ръководителката на правителството и Нобелова лауреатка за мир Аун Сан Су Чжи. На власт дойде военна хунта начело с генерал Мин Аун Хлайн. Последваха многобройни протести в Мианма срещу властта на военните, които обаче бяха смазани с кървави репресии. Над 1100 цивилни бяха убити и хиляди демонстранти бяха вкарани в затвора.

През май имаше 11-дневен конфликт между Израел и палестинското ислямистко движение "Хамас". На 13 юни в Израел дойде на власт ново правителство начело със сегашния премиер Нафтали Бенет. По този начин приключи управлението на дългогодишния израелски премиер Бенямин Нетаняху.

Истински "горещо" обаче стана през август в Афганистан. Талибаните увенчаха с успех своята успешна офанзива срещу силите на афганистанското правителство и отново дойдоха на власт на фона на изтеглянето на войниците на САЩ и техните съюзни държави от централноазиатската страна. Падането на Кабул в ръцете на талибаните ознаменува края на един конфликт, продължил две десетилетия, и завръщането на управлението на ислямистите в Афганистан, съпътствано от всички негови характерни проявления.

Макар "смяната на властта" в Афганистан да бе водеща тема в медиите в продължение на много седмици, една още по-важна политическа промяна се очерта през септември в Германия. Християндемократическият съюз (ХДС) на управлявалата 16 години канцлерка Ангела Меркел претърпя сериозно поражение на парламентарните избори, като това беше най-слабият резултат на ХДС на федерални избори. Тазгодишните избори за Бундестага бяха спечелени от Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Силен резултат получи и партията на "Зелените". Това създаде предпоставки за сформирането на т.нар. "светофарна" коалиция (наименувана така заради цветовете на партиите, които участват в нея), състояща се от ГСДП, "Зелените" и пробизнес ориентираната Свободна демократическа партия. С това бе сложен край на продължилото 16 години управление на германските консерватори. В Германия тепърва ще ставаме свидетели на политически промени.

Какво да очакваме догодина?

Още по-интересно е да се попитаме какво ни очаква през следващата година. Разбира се, най-големият въпрос, който занимава целия свят, е дали 2022 година ще бъде годината, в която коронавирусната пандемия ще приключи.

Освен този най-сериозен въпрос през следващата година се очакват някои доста интересни събития.

Годината ще започне със Зимната олимпиада в Пекин, която още отсега е във фокуса на медийното внимание с оглед на обявения от няколко страни, сред които САЩ, Великобритания, Австралия и Канада, дипломатически бойкот на олимпиадата заради предполагаемите нарушения на правата на човека в Китай. Ще бъде интересно да проследим дали по време на олимпиадата няма да има нови политически прояви.

През април във Франция ще бъдат произведени президентски избори, на които ще стане ясно дали досегашният френски президент Еманюел Макрон ще запази поста си или ще го предаде на някого измежду другите участници в предизборната надпревара. Ако Макрон загуби изборите, това ще значи, че двете най-силни страни в Европейския съюз, Франция и Германия, ще са с нови лидери, след като Ангела Меркел предаде поста в Германия на социалдемократа Олаф Шолц.

През есента се очаква да бъде проведен двадесетият конгрес на Комунистическата партия на Китай, на който се очаква Си Цзинпин да бъде преизбран за председател на партията и на Китайската народна република.

През ноември ще бъдат произведени средносрочните избери за американския Конгрес, на които Републиканската партия ще опита да си върне контрола върху двете камари на Конгреса. От изхода на тези избори до голяма степен зависи как ще се развие занапред управлението на президента Джо Байдън.

Годината ще приключи с още едно голямо спортно събитие, а именно Световното първенство по футбол в Катар, което ще бъде проведено от 21 ноември до 18 декември. Ще бъде интересно да се проследи дали и то няма да бъде съпътствано от политически прояви, свързани например със страните от Залива.