"Горещата линия" между Москва и Вашингтон стана на 48 години 30.08 | 21:02

Точно преди 48 години бе пусната в действие "горещата линия" между Москва и Вашингтон, съобщава ИТАР-ТАСС.

Тя бе създадена след Карибската криза през 1962 г. за оперативни контакти единствено в кризисни ситуации между държавните глави и правителствата на САЩ и тогавашния СССР. Всъщност необявената цел бе да се избегне избухването на "случайна война", посочва агенцията.

Първото съобщение, изпратено от Вашингтон до Москва, било "Бързата кафява лисица прескочи мързеливото куче 1234567890" - фраза, в която на английски език фигурират всички букви от азбуката. От Москва отговорили със сходно съобщение на руски език.

"Горещата линия" първоначално представлявала система за телетипна връзка. В САЩ приемно-предаващите и шифроващи устройства били разположени в Пентагона, а в Москва - в Кремъл. В Москва била използвана апаратура, доставена от САЩ, във  Вашингтон - сходна апаратура, произведена в ГДР.

Връзката се осъществявала по наземни кабели от Москва през Хелзинки, Стокхолм, Копенхаген, Лондон и от там по подводен кабел през Атлантическия океан до Вашингтон. Резервната радиорелейна линия минавала от Вашингтон през Танжер в Мароко до Москва, допълва БТА.

Първият американски президент, който използвал "горещата линия" с Москва, бил Линдън Джонсън, който през 1967 г. се свързал с тогавашния председател на Министерския съвет на СССР Алексей Косигин заради избухналата Шестдневна арабско-израелска война.

През 1970-те години телетипната и радиорелейна връзка била заменена със спътникова комуникационна система.

През 1980-те години текстовите съобщения вече се изпращали по факс.

През 1994 г. е била открита пряката телефонна линия между министрите на отбраната на двете страни.

През 1999 г. бе подписано също споразумение за оперативна връзка и между Министерството на външните работи на Русия и Държавния департамент на САЩ. През същата година с пряка телефонна линия били свързани кабинетите на руския премиер и на президента на САЩ, както и на председателя на Съвета за сигурност на Русия и на съветника на президента на САЩ по националната сигурност.