Велин Хаджолов: Бойните изкуства са за хората, които служат на доброто, а не за агресорите 03.10 | 11:36

Бойните изкуства са нещо повече от хоби и спорт. Поради тази причина, те се оказаха обект на интерес от мнозина, а с течение на времето, все повече се популяризират и в България. По-конкретно за тях разказва Велин Хаджолов в интервюто пред iNews.

Той е роден на 31.05.1970г в красивия родопски град Златоград. Велин Хаджолов успешно изкачва стълбите към върха в бойните изкуства и едновременно с това става основоположник на българския стил в кемпото. Сред успехите му са не просто първенства по карате от далечната 1998, но и не малко участия в шампионати с покорени първи места.

През март 2005 става първия българин, класиран от европейското списание "Карате-Бушидо" да участва в световния фестивал на бойните изкуства "Париж-Берси". По-късно същата година в Женева, Швейцария, той става световен шампион в дисциплината "Самозащита с оръжие - open" - майсторска дивизия без ограничение на възрастта и степента в бойните изкуства.

Ръководеният от него отбор спечелва 2 световни титли в дисциплината "Kempo Ката", една световна титла в дисциплината "Weapon Self Defence" във възрастова граница 14-16г. и една вицесветовна титла в дисциплината "Kempo Ката" във възрастова граница 18-35 години. Октомври, същата година, по време на осмия световен фестивал на бойните изкуства в гр. Чунг-джу, ръководеният от Велин Хаджолов отбор е номиниран със златни медали от Корейската федерация по Хапкидо. Той е официален представител на Корейска Хапкидо Асоциация в България, Кемпо Интернешънъл и Гошин Рю Кемпо Швеция.

Сред отличията му в сферата на бойните изкуства силно се откроява факта, че той е носител на V дан Българско Кемпо, II дан шотокан карате-до, II дан фул-контакт. Както отдадеността му, спечелила отличията в тази сфера, така и любовта, с която той предава техниката на бойните изкуства на своите възпитаници, будят възхищение. Отговорите, на зададените към него въпроси, са впечатляващи и загатващи за вълшебството на бойните изкуства.

Ето какво сподели Велин Хаджолов пред нашия сайт са стълбата на успяха и вкуса по победите. 

Как бихте описали бойните изкуства на хората, които за момента ги свързват основно с филмите на Джеки Чан?

Филмите на Джеки Чан пресъздават, до известна степен, една малка част от външната изява на бойните изкуства. Филмът е филм, не е реалност и има друго предназначение, което в повечето случаи задоволява забавлението.

Бойните изкуства не са забавление, нито спорт. Аз обичам спорта, но той тренира тялото, развива жилавост, координация, издръжливост, без да достига до дълбочината на бойното изкуство.

Не се притеснявам да отбележа, че духът на едно спортно състезание и силата, която властва над него не е добър. Той отразява една изкривена представа за живота. Представа, в която надделява значимостта на егото. Винаги, когато съм се явявал на състезание съм се съобразявал с това и дори, когато съм прегръщал шампионската титла съм се отърсвал от нея в мига, в който сляза от почетната стълба за награждаване.

Коренът на бойните изкуства не е там! На изток бойното изкуство се свързва със самурая. В японския език самурай се изписва с 2 канджита: "хито", което означава "човек" и "тера", означаващо "храм"

В този смисъл "Самурай" означава "Човек на храма", с други думи – "Човек на доброто". Затова този, който истински следва Пътя на бойното изкуство (Будо) е преди всичко човек, който служи на доброто.

Как се заражда интересът към бойните изкуства?

Първоначално децата се срещат с бойните изкуства чрез филмите и книгите. Катализаторът, който може да запали интереса им днес е разностранен. Едно е да харесаш, а друго е да избереш да следваш Пътя на бойното изкуство. Той е свързан с много лишения, постоянство, непоклатима самодисциплина и неугасваща воля.

Будо не е нещо, което ти казват и ти трябва да направиш. Будо трябва да извира отвътре от теб.

Пътят е свързан със страдание и трудности, които могат да накарат човек да се откаже. Затова често и казваме: Да следваш "Невъзможния Път" – това е Пътят на Будо!

Известен сте с популяризирането на бойните изкуства в България, но бихте ли разказали по-конкретно за интересният стил Кемпо?

Бих разказал по-конкретно за "Българско кемпо" или както вече стана популярно "Булкемпо". Бойното изкуство, което демонстрирахме за първи път през 2003 год. в гр. Чунгджу, Южна Корея. То спечели одобрението на едни от най-големите експерти в света и стана пълноправен член на Световния съюз на бойните изкуства (WoMAU), който работи под егидата на Юнеско.

В тази организация са събрани всички неолимпийски дисциплини, които се считат за национално богатство на държавите, в които са се развивали. Тук са бразилската "Капоейра", руското "Самбо", тайландския "Муай-тай", камбоджанския "Бокатор" и други.

Булкемпо е съвременна универсална система на остър контакт, която съчетава в себе си твърдия и мекия принцип на игра в бойните изкуства. За стилове като Карате, Таекуондо, Тай-бокс, преобладаващ е твърдия принцип. Джудо, Айкидо, Джу-джицу са системи, които са въплътили в себе си мекия принцип на проявление.

Булкемпо е абсолютен баланс между мекото и твърдото, хармония, която не отрича нищо. За разлика от източните бойни изкуства, чиято философска концепция почива върху дуализма на китайската монада, Булкемпо може да бъде обяснено с хармонията на триединството, което е характерно за православието. Едновременно с това, ако за изтока тандемът е основополагащ във философията и базата на бойните изкуства, за Булкемпо това е сърцето.

Българският стил има своя собствена "Чин-Дан" система (ученическа и майсторска програма на обучение), базова техника – "Стяза" и форма – "Вядя", които се отличават със своите особености и придават уникално и изразително излъчване на дисциплината.

В оръжейният арсенал на Булкемпо най-ярък представител е козият рог, който се е превърнал във визитна картичка на българския стил.

Няма как да се опише накратко истината и богатството на нашето Будо-направление. Булкемпо не е бизнес. Булкемпо е школа за проявленията на духа, храм за светлината на душата и олтар за силата на любовта, живееща в сърцата.

Списъкът с постиженията Ви в сферата на бойните изкуства е дълъг, но с кое от тях се гордеете най-много?

Гордостта е плод на личните съображения. А личните съображения зависят от степента на духовност на индивида, както и от личната заинтересованост, поради което страда обективността.

Външната изява на гордостта e облечена в очаквания. Тя трябва да обслужи егото и затова твърде често при някои бойци може да провокира надменност и дори агресия. Затова избягвам да се обръщам с подобен поглед към т.нар. "постижения".

Да станеш шампион в определена дисциплина наистина е много трудно. Достойно е за уважение. Но какво от това, ако подобно постижение не те промени вътрешно и вместо среща с чистотата на духа си устроиш "забавление" с низостта на чувството за значимост.

На какво учат бойните изкуства, какво дават и какво вземат?

Има два вида красота. Едната те привлича, гали окото ти, кара те да се чувстваш добре. Другата – докосва сърцето ти.

Истинският път на бойното изкуство не е търговия. Той не е нито взимане, нито даване. Той отключва и отваря вратата към сърцето. Разкрива светлината на духовния напредък, който не живее в аплодисменти, а е разцъфнал в тишината на добродетелта.

Нашето съвремие е белязано от агресията на младежите – на улицата, у дома, в училище... Как според вас може да се овладее тя? Как могат да помогнат бойните изкуства?

Не съм съгласен да казваме, че съвремието ни е белязано с агресията на младежите. По-скоро ще приема хубавите, позитивните страни на съвремието ни, което несъмнено е изпълнено с напредък. Сред младежите има прекрасни млади личности, на които може да се възлага надежда за едно по-красиво бъдеще. Разбира се, светът не е стерилен и в него може да бъде открита цялата гама от широкия спектър на човешката дейност, в това число, свързано с агресия и насилие.

Антъни де Мело споделя, че на света има само едно зло – страхът. И няма нито едно зло, което да не е свързано със страха. Нито едно. Невежество и страх, невежество, породено от страх да не загубиш власт, пари, положение, кариера и т.н. От тук произлизат всички злини. От тук произтича и насилието. Този, който не е способен на насилие, е човек без страх. Гневим се само, когато се боим. Гневът следва не нашите нареждания, а собствените си капризи.

Бойните изкуства се отличават с наличието на висока степен на самоконтрол. Твърде често обучението преминава през болката и страданието. Те каляват боеца и облагородяват душата му.

Този, който познава болката трудно би я причинил на другиму.

Всеки сам прави своя избор.

Като боец, който много пъти е побеждавал, но е бил и повалян, бихте ли казал какво прави състезателя щастлив?

Щастието е относителна величина. Ако толкова много искаш да си щастлив, трябва да имаш готовността и силата да приемеш и нещастието. В живота винаги има баланс. Всичко е преходно. Може би по-важно е човек да бъде радостен. А когато си радостен, винаги си благодарен.

Ако един човек е здрав, ако има свежи чувства и светли мисли, има злато в себе си. Няма нищо по-хубаво от това да се събудиш за новия ден с вътрешния порив да бъдеш по-добър, отколкото си бил вчера и с благодарност за това, че ти се дава тази възможност.

Ако вървите по улицата и видите сцена на насилие, какво бихте направил?

Няма как да отговоря на този въпрос. Ще бъде смешно сега да вляза в образа на супермен или пък ролята на малодушник.

Мислите ни са твърде различни от истината на мига. Реалността е обща за всички. Само лъжовното е лично.

Един боец никога не трябва да бърка момента с действието. Добре е винаги да пази чистотата на ума, на сърцето и на волята си, за да бъдат достойни и действията му.

Кои са по-добри бойци и кои се стараят повече – момичетата или момчетата?

Всички хора по природа са еднакви. Тяхната практика ги прави различни. Важното е да чувстват сърцето си и да бъдат в хармония с неговия порив, когато са ухажвани от илюзията на егото.

Кое е най-важното в силата в бойните изкуства?

Силата и силовата изява на контактните Будо-дисциплини е външен израз на бойните изкуства. Несъмнено без здрава обща физическа подготовка, не могат да се постигнат добри резултати по пътя на обучението. Но изкуството на ударите с ръце и крака, обаянието на различните видове хвърляния, заключвания и контрол по време на двубоя не биха стрували нищо, ако се оглеждаха единствено в силовото проявление на бойците.

Респектът в бойните изкуства е преди всичко към духовното извисяване. За да видиш луната трябва да гледаш небето, а не отражението й в езерото.

Малодушието е потопено във водите на зрелището и задоволява своите потребности с грубата изява на физическата сила.

Низостта припознава луната единствено в нейното отражение в езерото, намирайки я за истинска в илюзията на съзнанието си. Такава е за съжаление и представата за бойното изкуство, достигаща единствено до динамиката на физическото единоборство.

Да бъдеш войн-боец е твърде различно от амбицията и усещането да си супер-бияч. Желанието да бъдеш супер-бияч преследва фалшиво величие, което покварява душата и поставя духа в търговски взаимоотношения с демона в нас.

Булкемпо е поле на отношения. В него страхът от силовото проявление се загубва в мекото отражение на душата, а гневът потъва в илюзията за надмощие, просветлен от усмивката на сърцето.