Изкуствен интелект ни помага в изследването на шизофренията 30.05 | 16:31

Учейки роботи да си измислят интересни истории за разказване, американски специалисти от лаборатория в Тексас се надяват да узнаят повече за произхода на шизофренията, информира Gazeta.ru. Експериментът може да отвори нова глава в историята на медицината – т.нар виртуална експериментална психология".

Въе факултета по компютърни науки към Тексаския университет в САЩ е създадена специализирана група, в която различни специалисти – от изучаващи шизофрениите, до такива, работещи по създаването на изкуствени мрежи от неврони.

С общи усилия учените успели да са проектират и изградили изкуствена мрежа от неврони, нарчена DISCERN, която може да запаметява и разказва различни истории, както и да пресъздава няколко хипотетични невронни дисфункции, съответстващи на различни форми на шизофренията.

Целта на изследователите била да сравнят произтичащите в изкуствения интелект ефекти, с тези при хора, болни от шизофрения. Резултатите показват, че DISCERN възприема, запаметява и възпроизвежда информацията, ръководейки се от "правилните" взаимоотношения между отделните елементи и симулирайки работата на истинска мрежа от мозъчни неврони.

Изкуственият интелект е изграден от "генератор на историите", заимстван от уреда перцептрон, чиято задача е да възприема външната информация, да установява правилната връзка между събитията и да предлага евентуално решение.

Обучението на изкуствения интелект започнало чрез избирането на абсолютно случайна конфигурация, като с промяна във връзките между невроните можела да доведе до създаването на различни видове компютърни "разказвачи", които да разказват една и съща история, но по различен начин.

В последствие учените се ограничили до 30 възможни конфигурации, при които DISCERN се научил да използва набор от 159 думи с които да разказва 28 истории, да предлага от три до седем най-прости решения и да отличава "лошите" от "добрите" истории.

Накрая чрез изменение на параметрите на DISCERN били проследени какви са измененията при 30-те избрани виртуални разказвача. Оказало се, че само при два от сценариите в изкуствения интелект били предизвикани нарушения, типични за болните от шизофрения.

При тях учените забелязали, че изкуствения интелект започнал да обърква някои автобиографични истории (например на тази за добрия доктор с тази на лошия гангстер). В тези случаи те наблюдавали симптоми подобни на тези при болните от шизофрения.

Експериментът с виртуалните истории не дава сигурни, дали учените са на прав път при изследването на шизофренията. Засега могат да се извлекат само някои хипотези по отношение на развитието на болестта.

Фактът, че изкуствената мрежа от неврони в някои случаи функционира по сходен начин с човешкия мозък и че изкуствения интелект при определени условия демонстрира поведение, подобно на хората болни от шизофрения, дава на медиците един нов и мощен инструмент за изследване на заболяването.

Парадоксалното е това, че ако нервната система на роботите от бъдещето имитира чоешката, то е много вероятно да се появят индивиди, със също толкова странно поведение, което се среща и при хората, които ще възприемат например футболния мач като увлекателна екскурзия в една своя собствена паралелна реалност, от която никой не може да ги извади.