Учени: Не Африка, а Балканите са родината на човечеството 23.05 | 14:01

Не Африка, а Балканите могат да се окажат прародината на човечеството и реалното рожденно място на хомо сапиенс. Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7.2 млн. години. Това съобщиха от Националния природонаучен музей при БАН, предаде Vesti.bg.

Данни за направените изследвания и резултатите от тях са публикувани и в едно от най-авторитетните научни списания PLOS ONE. В 2 статии там е представена новата гледна точка за времето и мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.

Според последните съвременни теории между шимпанзето (което е най-близкият вид до човека) и първите човекоподобни разделянето е станало преди около 5-8 млн. години и това се е случило в Африка. Публикуваните сега данни обаче опровергават това твърдение и представят друг "сценарий" относно началото на човешката история. Тя се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан). В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид – на изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е на 7.24 млн. години, а тази от Пиргос – на 7.175 млн. години.