Българският парадокс: най-болната нация е най-богата на лечебни извори 29.04 | 16:10

България е втората страна след Исландия по богатство на минерални извори, но ние не оценяваме този ресурс, казва заместник-кметът на Сандански Младен Димчев пред БТА. Според него към момента липсва държавна политика, която да развива този вид туризъм цялостно.

"Живеем в парадокса да бъдем едновременно една от най-болните нации с едно от най-големите минерални богатства. Освен това България не прилага Европейската директива за трансгранично движение на пациенти в частта за рехабилитация и страната ни по всяка вероятност ще търпи санкции за това", коментира Сийка Кацарова, заместник-председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм /БУБСПА/.

Тези проблеми ще бъдат в дневния ред на предстоящия Втори годишен конгрес на БУБСПА, който ще се
състои на 27 и 28 май в Сандански "Здраве и туризъм". Българските експерти от бранша ще "сверят часовниците си" с кметове на известни европейски дестинации, като тези на Карлови Вари, Баден-Баден и други, за това къде сме като ниво в развитието на продукта, посочи Кацарова.

Организацията си е поставила за цел да открои реалните играчи на този пазар - качествените общини с добър продукт и инвеститори и да стимулира тези, които искат да се развиват с добър ноу-хау. На форума са поканени и представители на Сдружението на общините, които имат потенциал да развиват продукта.

На въпрос дали този вид туризъм не се е комерсиализирал прекалено много у нас и какви са перспективите за неговото развитие, Кацарова отговори, че затова има няколко типа курорти. Част от тях развиват повече класически, конгресен и уикенд СПА туризъм, други наблягат на чисто лечебната част, а трети залагат на смесен продукт. Това, какво предлага един курорт, се обуславя от наличната база. За щастие от години във
всички балнеокурорти на страната съществуват бази, част от които все още са държавни - към Министерството на здравеопазването, НОИ, някои са приватизирани с частни инициативи, посочиха от бранша.

За голямо съжаление обаче, в по-голямата част от все още държавните заведения не се извършва никаква рехабилитация. "Като неправителствена организация се мъчим да балансираме между частни интереси, общини и частни инвеститори", каза Кацарова. По думите й обаче за Министерството на здравеопазването думата "рехабилитация" означава "СПА и уелнес", а това далеч не е така.

Общо 46 са базите в страната, които работят с НОИ. В Сандански има един балнеосанаториум, който също работи по здравна каса и предоставя добри услуги, на добри цени, посочи Димчев.

СПА-хотелите с комерсиална насоченост и балнеопроцедурите са две различни неща - едното касае красотата, а другото здравето. Със сигурност обаче трябва да се намери балансът между тези два подхода - здраве и туристически подход, обясни Кацарова. Тя припомни, че именно Българският съюз по балнеология и СПА туризъм е този, който "извива ръцете" на Министерството на здравеопазването, за да развива рехабилитацията.

Според експерта в чисто маркетингов план хората, които се занимават с балнео и СПА-туризъм в България могат да намерят баланса между потребителите на двете услуги или да търсят нови по-гъвкави форми, които биха помогнали на всички да се възползват от ресурса.

Кацарова припомни, че тази година Министерството на туризма е обявило като приоритет културният туризъм в България. При положение обаче, че "се намираме на такова стратегическо място с такъв минерален ресурс и че хората в Европа стават все по-възрастни с все по-голяма нужда от рехабилитация се налага и изместването на приоритетите - от култура към здраве", смята тя.

България може да стане център на здравето, смятат експертите. Без централна държавна политика обаче това не може да се случи, допълват те. Основният приход в бранша е наистина от морски туризъм, но морските курорти не развиват и не използват балнео и СПА ресурса. Хотелите на морето - и в Албена, и в Свети Константин и Елена имат прекрасни балнеолечебни бази и могат да удължат сезона, но проблемът е, че тогава няма чартърни полети, обясняват от БУБСПА.

Държавата трябва да се намеси и да уреди този проблем, създавайки условия България да се наложи като балнео и СПА дестинация, и така да "събира златото, което е в краката й", коментираха от бранша. Страната ни има и всички условия да измести Тунис като световен център на таласотерапията, коментира Кацарова.

От бранша обобщават, че наличието на природни богатства - минерални води, лечебни калонаходища, умерен климат с четири характерни сезона, както и изградените съвременни балнео, СПА и уелнес центрове към нашите хотелски комплекси, са предпоставка България да се превърне в център на здравето в Европа. За целта обаче държавата, в лицето на министерствата и на здравеопазването, и на туризма трябва да влязат в ролята си на регулатори.

България е все още неизвестна на света и цялата пирамида при рекламирането и маркетинга на туризма на
практика е обърната. Бихме могли да започнем от това веднага под слогана, под който страната ни се рекламира навсякъде по света, като България - земя на траките, да наредим туристическите браншове. Това да става без ревност между тях, така че заедно с морския и планинския да подредим и балнео и СПА туризма, културния, историческия и винения, с които на практика да разширим периферията и сезоните много повече. Балнео и СПА туризмът трябва да се борят за слогън, който да обедини целия бранш при това не за ден и два, а поне за десетилетия - разпознаваем, уникален и привлекателен, предлагат специалистите в бранша.