Българското кемпер общество: Страната ни е в графата неподходяща за къмпинг дестинация 30.06 | 12:20

Страната ни влезе в графата "неподходящи условия за къмпиране” по данни на Евростат и международната къмпинг мрежа. За да излезем от това положение е необходима стратегия, а не забрани и самоцелни наредби. У нас новите къмпинги се броят на пръсти, старите са често със скандален стандарт и условия, няма сервизни кемпер точки, няма кемпер стопове. Липсва цялостна стратегия и политика на държавата в този сектор, а сега на чиновниците им предстои да насочат окончателно почиващите по този начин граждани на страната си извън нея.

Икономическата недалновидност и стремежи за бързи печалби от хотелски туризъм доведоха до тотална разруха на сектора, който имаше до 90-те силни традиции у нас и популярност в източния и не само лагер. Днес с опита за въвеждане на Наредбата по чл.10а от ЗУЧК е на път да се унищожи напълно възможността на България да защити конституционните права на гражданите си за благоприятни и здравословни условия на живот и почивка, заедно с перспективите пред развитието на къмпинг туризма у нас – единствено спасение от Бетона.

"Къмпиращите имат нужда от становище на органите по здравен контрол, толкова колкото и хората отишли на пикник в Борисовата градина в София”, така се обрисува най-ясно нормативния абсурд на проектотекста и следва да се има предвид и че:

• Няма вреда върху природата от Свободното къмпиране, екипировката е лека и безопасна.

• Няма нужда от геодезически заснемания, екипировката не оставя следи, палатките и караваните не са бетонни фундаменти, те се поставят за определено кратко време и след като бъдат прибрани, мястото отново е същото.

• Няма нужда от правила за ползване на мястото за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Палатките се разполагат подобно на кърпа на плажа. Хората се съобразяват един с друг и се стремят да опазват личното пространство на съседа си. За кемперите и караваните е същото, освен това като превозни средства за тях важи и закона за движение по пътищата и условията за паркиране в различните населени места.

• Няма нужда от писмо/решение на компетентния орган по околна среда. До момента няма нито едно научно доказателство, че къмпирането оказва влияние на околната среда. Има обаче научни доказателства, че на местата използвани за свободно къмпиране, ландшафта, растенията, животните и местообитанията им са съхранени.

• Няма по-добра алтернатива, според изследвания проведени в Европа, от къмпинг туризма, който се оказва най-безопасния вид туризъм за COVID-19 и най-подходящ за почивка в условията на пандемия, поради индивидуалното естество на практикуване.

Липсата на експертиза и визия за развитието на този вид туризъм у нас е в драстичен разрез със случващото се в Европа, където държави с много по-слаби природни дадености от нашите рекламират Свободното къмпиране като модел на държавна политика. "Този вид туризъм става все по-желан и все повече хората искат да го практикуват.”, се казва в изследване на германският икономически институт по туризъм – DWIF (Deutsches Wirtschaftswissenschaftliches Institut für Fremdenverkehr). – в този контекст България отговаря със забрани, нулеви стимули за създаване на къмпинг-мрежа, никакви задължения на общините, като че ли фиксирани да преследват момчетата и момичетата от палатките на няколкото останали диви плажа, но слепи за изораните дюни и къмпинги - тип "вилни селища”, разположени върху тях.

Становището на Българско кемпер общество е изпратено на президента на България, институцията наложила силно обосновано вето върху това законодателство, министър – председателя, ведомствата участвали в работна група по наредбата / МРРБ. МОСВ, МЗХГ, МТ/, както и на вниманието на икономическия, културния и здравния министър. В него се настоява за безусловно оттегляне на проектонаредбата и разписване на Национална стратегия за къмпиране.