Дончев: Сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател за развитие 17.05 | 04:22

В анализа си, озаглавен "Време за икономическа трансформация", той прови обстоен преглед на бюлгарската икономика от началото на прехода досега

От iNews

Сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател за развитие. Това пише в своя блог вицепремиерът и отговорник за еврофондовете Томислав Дончев в дълга статия, която може да се приеме като прогпрамен документ за промяна на досегашната политика на икономическото развитие на страната. 

В дългия си анализ, озаглавен "Време за икономическа трансформация", Дончев прави обстоен преглед, придружен с графики, на българската икономика от началото на прехода досега и чертае бъдещата политика - 10 дни преди изборите за Европарламент.


Вицепремиерът прави тежкия извод: "Да признаем за драстичните различия в нивата на развитие на регионите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената необходимост от справедливост и върховенство на закона.

Ето откъси от разработката на Томислав Дончев, която може да се прочете в блога му 

 

Защо сега? 

Защото сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател за развитие. 

Защото парата от прегряващата ни днешна икономика оглушително надува свирката на готовия да потегли към следваща гара локомотив. 

Защото сме се възползвали само от една малка част от потенциала на това да сме част от общия пазар на ЕС. Време е да инвестираме и работим, за да получим истинския, дългосрочен и голям дивидент от членството. 

Защото категорично усещаме, че до голяма степен сме изразходили съществуващите икономически преимущества – дойде времето с подходящи политики и ресурси да открием нови предимства, които да увеличават потенциала за иновации и производителност на труда. 

Защото всяка държава има собствена съдба в икономическото си развитие. Време е България да вземе в ръце своята, а не да чака този процес да се случи от само себе си. 

И защото едва днес през призмата на натрупания опит и еволюционна зрялост сме в състояние и като държава, и като общество да систематизираме усилията и енергията си за осъществяване на българската икономическа трансформация и имаме нужда от ясното формулиране на нейните приоритети не само за да сме по-ефективни, но и за да сме по-обединени в нейното осъществяване. 

Къде искаме да стигнем

Независимо от огромната промяна в последните десетилетия, от глобално конкуриращата се икономика, от новите инвестиции и изпреварващия растеж България е все още далеч от богатото ядро на Европа. Макар да сме скъсили дистанцията, все още се разминаваме значително по доходи, по иновации, по качество на публичната инфраструктура. 


Добре е да не забравяме, че членството в ЕС е достигната цел, но съвсем не е краят на пътя. То е шанс да се възползваме от стопанската интеграция в най-големия общ пазар на развити и богати бизнеси и потребители в света. Ако искаме относително бързо, в рамките на едно поколение да се доближим осезаемо до най-развитите страни в ЕС чрез много по-бърз икономически растеж, е необходимо да осъзнаем, че със сегашната структура на икономиката, със сегашните начини на комбиниране на капитал, технологии, човешки потенциал това не е възможно. 

Ключът към постигане на успех е в осъзнаване на необходимостта от бърза промяна към "икономика на добавената стойност" като най-адекватен модел за нашата икономическа реалност. 

Бърз и продължителен икономически растеж в следващите десетилетия може да се отбележи само ако разширим границите на производствените възможности и увеличим потенциала за създаване на допълнителна стойност. С днешните знания за пазари и продукти, с днешната палитра стоки и услуги, с днешните технологии и машини, с днешните работници и техните умения скоро ще достигнем своя лимит. 

Ограничения и възможности 

Определянето на отправната точка и багажа, с който тръгваме към развитие на икономика на добавената стойност, преминава през съобразяване с ограниченията и програмиране на възможностите, които стоят пред нас. 

Да се съобразим с ограничителните фактори означава да отчетем лимита на природните си ресурси от индустриално значение. Да приемем относително малкия размер на вътрешния си пазар като недостатъчна база за продължителен ръст на интензивни производства и услуги. Да признаем за драстичните различия в нивата на развитие на регионите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената необходимост от справедливост и върховенство на закона. 

От друга страна, можем да разгледаме неблагоприятните тенденции като възможности, опитвайки се да превърнем свободното движение на хора и работна сила от отрицателен фактор днес във възможност за положителна корекция в нашия демографски баланс. Загубените връзки между науката и бизнеса отварят възможността трансферът на технологии да заеме водещо място в конкурентоспособността на бизнеса ни. Ниското ниво на дигитализация – едва 12% средна интензивност на цифровизиране на предприятия, да се разгледа като фокусирано усилие, силен инструмент за освобождаване от ниската ресурсна ефективност на икономиката. Характеристиките на пазара ни (по размер, регулация и цена) да се превърнат в стратегическо предимство за привличане на подходящи за тестови разработки и нови модели инвеститори и производства. 

И нека мисловното ни упражнение бъде основано на стабилен фундамент, очертан от: изградената устойчива и предвидима макроикономическа среда; достъп до общия пазар и потенциал за все по-силно интегриране в глобални вериги на добавена стойност; силната и жива традиция в редица сектори (ИТ, машиностроене, електроника). 

Ролята на държавата в този процес 

Бихме могли да предположим, че нормалните пазарни механизми ще тласкат естествено пазара към производството на стоки и услуги с висока добавена стойност, включително и като реакция от ограниченото предлагане на работна сила или нейната повишаваща се цена, но няма гаранция колко бързо тези механизми ще дадат резултат. 

За да бъде ускорен в своята цялост, този процес не просто може, а трябва да бъде насочван от държавата. Неговата мащабност, многопластовост и сложност изискват това. 

Не защото държавата държи уникалната формула на неговото постигане, а защото трябва да има способността да систематизира и канализира процеси от такъв мащаб и характер. 

Анализ на опита и на други държави показва, че публичната власт е отговорна да не стои безучастно отстрани, а да ускори тези процеси, като: 
стимулира усилията за повишаване на добавената стойност на икономиката 
подкрепи повишаването на технологичното ниво на всички индустриални сектори 
Тази намеса не регламентира, не заключва и не измества естествено протичащи пазарни и бизнес процеси. 

В този не просто икономически, а обществени процес не говорим единствено и само за заинтересовани страни, говорим за участници със свои специфични роли и отговорности. И това е една от основните причини държавата да е лидер на този процес. 

Отключващи фактори за българската икономическа трансформация 

Универсална формула за икономическа трансформация няма. Всяка държава минава по този път по свой начин и със свое темпо. 

От днешна гледна точка формиращите растеж и развитие фактори са добре известни – иновации и технологии, дигитализация, човешки капитал с повишена квалификация и умения, реиндустриализация, увеличаване на добавената стойност в производствата чрез преминаване към нова продуктова структура. Уникално е обаче тяхното съдържание и специфика, тяхната обвързаност и взаимодействие, които в своята цялост постигат основната цел. Нещо повече – живеем в епоха, в която държавата има сравнително малко инструменти за пряко влияние върху пазарните процеси, което е още една причина да не можем сляпо да копираме опита на някоя от "старите" държави членки.

 

Целият анализ на Томислав Дончев може да прочетете ТУК

Водещи