България: Добри предпоставки за правителство "на всяка цена" 16.10 | 18:00

Формациите на промяната пропиляха шанса да спечелят битката бързо. Силите на статуквото пък се оказаха непоклатими в отбрана, главно поради неразбирателства сред атакуващите. Какво да очакваме от изборите на 14 ноември?

От iNews

Днес започва едномесечна предизборна кампания, която много ще прилича на онази от редовните парламентарни избори на 4 април. Пак ще сме на върха на Ковид вълна, което, заедно с лошото време, ще прикове кампанията пред телевизора и компютъра. И пак ще сме с чисто нов фаворит на надеждата – усмихнатата "Продължаваме промяната", на мястото на навъсения "Има такъв народ".

Това ще са едни уморени избори. И не само защото и за избирателите, и за партиите ще са третите за осем месеца. А защото нищо не е по-уморително в една война от пропиления шанс тя да бъде спечелена с една-две битки. Силите на промяната пропуснаха да победят още през 1914-1915 г., т.е. през пролетта и лятото, и след изтерзана позиционна война се надяват да финишират в победната 1918-та на 14 ноември. Силите на статуквото пък се оказаха непоклатими в отбрана главно поради неразбирателствата в редиците на атакуващите.

Прегрупиране на силите

Сега напрежението по фронтовата линия отново е повече от страната на атакуващите, но чрез прегрупиране на силите кой да е авангард. Ако до вчера ИТН набираше гласове от негласували и от ГЕРБ, сега ПП се захранва от негласували и от избиратели на ИТН, "Изправи се БГ, ние идваме" и "Демократична България". БСП, ПП, ИТН и ДБ са с близки електорални стойности, което само по себе си намалява шансовете някоя да изпревари ГЕРБ.

Фаворитът за опозиционен водач по правило ще се оттласне още нагоре в хода на кампанията. Повечето социологически агенции очакват това да е ПП, която сама внушава с механизмите на самосбъдващото се пророчество, че ще порасне до 30% от вота, та белким изпружи врат поне до 20%.

Проблемът на формациите на промяната е, че статуквото, което ги конструира, се е поотдалечило. ГЕРБ не управлява повече от половин година, а лидерите на ПП обещават да продължават нещо, което са правили като управлявали, макар и за кратко. Това обещание няма очарованието на бляна, а само на услаждането от първата хапка. Пристрастяването обаче е повече към супер бранда на шоколада, който си остава със съмнителни съставки и неясен грамаж.

ГЕРБ обаче също са с нов бранд и се представят нещо като опозиция – на управлението на Румен Радев с двата му служебни кабинета.

Избледняването на противопоставянето "статукво – контра статукво" води и до разфокусиране на междупартийните противопоставяния. Формацията на Кирил Петков и Асен Василев, възвисявайки се отвъд лявото и дясното в облаците на едно почтено мнозинство от политически почти безполови 121 депутата, избягва директната конфронтация с досега управляващите. ГЕРБ, съсредоточавайки от месеци цялата си критика срещу Радев, избягва сблъсък с партиите на промяната, застанали зад него. А "Демократична България", открояваща се от ПП с категоричната си заявка за недопускане на ГЕРБ и ДПС до властта, озвучава повече анти ДПС позицията си – дори Христо Иванов жертва водачеството си на софийска листа, за да се изправи срещу Делян Пеевски във Велико Търново.

Изборът на президент

На второстепенния фронт – изборите за президент, също има широки пробиви в позициите. Ако за Мустафа Карадайъи Костадин Костадинов участието в надпреварата има за цел единствено да подсили парламентарния вот за ДПС и "Възраждане", то генералите на първа линия инкасират войскови недокомплект. Издигането на Румен Радев, Анастас Герджиков и Лозан Панов от инициативни комитети по презумпция трябва да разширява подкрепата за тях, но засега по-скоро разхлабва гарантирания им партиен вот.

Това, че зад фаворита Радев стоят почти всички партии на промяната не носи никаква организационна подкрепа за него и всичко е оставено на инерцията на избирателите. Фактът, че е действащ президент действително му носи бонуси, но същевременно той сега е единственият източник на властта и недоволството от повишението на цените и протестите на ощетени групи повече или по-малко ще се прицелват в него.

Проф. Герджиков, в опита си да се представи за диалогична маска на ГЕРБ, избягва да заеме категорична позиция по много въпроси и така всъщност ограничава шансовете си да излезе извън партийния електорат.

А Лозан Панов рискува да събере подкрепа под тази за "Демократична България". Защото неговият инициативен комитет се опитва да го играе мини партия и да го изолира от структурите на "Демократична България", а самият той, в желанието си да е яростна опозиция на "фалшивия герой" Радев, отблъсква периферията на ДБ от себе си, значителна част от която и без това харесва действащия президент.

Ще има ли правителство

Това размиване на фронтовите линии и разфокусирането на войсковите щабове е добра предпоставка за съставяне на правителство на всяка цена в 47-ото Народно събрание, както бе обещал Слави Трифонов. "Всяка цена" значи, че този път мнозина ще могат да си я позволят, вместо да преглътнат трета поред патова ситуация. Но значи също, че очакваният Версайски мир ще е с измамна дълготрайност, в която няма да повярват дори победителите.

Веселин Стойнев, Дойче веле

 

Най-четени