Гроб 43 пази тайните на Черноморската Атлантида 03.12 | 16:00

Повечето хора по света днес са чували за великите цивилизации на Месопотамия, Египет, Индия, Китай, които са известни като най-ранните познати човешки култури, характеризиращи се с урбанизация, организирано управление и дори технически нововъведения, пише "Стандарт".

Малцина обаче са чували за мистериозната цивилизация, която се е появила по бреговете на езерата по българското крайбрежие на Черно море преди около 6500 години. Проф. Христо Смоленов, който посвещава години от живота си в проучване на наследството й я нарича Черноморската Атлантида.

Преди 50 години археолозите в България се натъкват на огромен некропол от медната епоха от петото хилядолетие пр.н.е., съдържащ най-старото обработено злато, откривано някога. Това става близо до днешния град Варна. Разкритите множество погребения са източник на съкровища за специалистите. Но едва когато стигат до гроб с пореден номер 43, археолозите осъзнават истинското значение на находката.

В погребение 43 те откриват останките на мъж с висок обществен статус, погребан с несметни богатства. В това погребение е открито повече злато, отколкото в целия останал свят през този период.

Откритието идва случайно

За откриването на емблематичното съкровище неведнъж разказва доайенът на археолозите Александър Минчев. Преди 50 години, съвсем случайно, той е бил в кабинета на тогавашния директор на Варненския исторически музей проф. Михаил Лазаров, когато става ясно, че е намерено нещо интересно при изкоп на канал за кабел във Варна.

Предметите са намерени от багериста Райчо Маринов от Дългопол, разказа Минчев. Докато копаел канала, 22-годишният тогава Маринов видял находките в пръстта. Той се впечатлил по-скоро от медните сечива, а не от златните предмети, въпреки че последните били с обща тежест около един килограм.

Събрал всичко в една кутия и прибирайки се в Дългопол ги сложил под леглото си у дома. Почти месец по-късно се сетил за тях и се обадил на директора на музея в родния си град, който пък звъннал на колегата си във Варна.

"Когато с проф. Лазаров отидохме в музея в Дългопол, всичко беше подредено върху бяла амбалажна хартия", спомня си Минчев. Медните сечива веднага им подсказали всъщност за коя епоха става въпрос. Моментално били задействани органите на реда и находките били пренесени във Варна, а багеристът – издирен, за да покаже къде точно ги е намерил. Така е поставено и началото на разкопките на Варненския халколитен некропол.