Л. Богданов: Ако влезеш в процедура по свръхдефицит, има реални последствия 19.10 | 12:00

"Потенциалните проблеми, свързани с фискалната политика, причиниха тази политическа неразбория.   Има осъзнаване в част от управляващите, със сигурност в редиците на ГЕРБ, че ще е изключително трудно да направят бюджет с приемливи параметри-т.е. с нисък дефицит, без да вземат недотам желани политически решения". 

Това обясни пред БНР Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.

Първият бюджет в евро трябва да бъде внесен до края на октомври.

"В Закона за публичните финанси има срок за внасяне на законопроект от МС в НС и той е 31 октомври. Преди това трябва да има обсъждане в Съвета за тристранно сътрудничество. Обикновено се качва за няколко дни и за обществено обсъждане. Данъчните закони се приемат преди бюджета.

Засега нямаме такива законопроекти, което ни кара да мислим, че още няма съгласие по основните параметри на фискалната политика за догодина".

МВФ посочи миналия месец, че страната върви към сериозно разширяване на дифицита, ако не направи някакви промени, обясни Лъчезар Богданов в предаването "Неделя 150". 

"Колкото по-рано се вземат мерки за фискална консолидация, по - разумно харчене и по-малък дефицит, толкова по-малко болезнени ще бъдат те. Ако сега си играят на отлагане, цената ще дойде може би догодина. Отново стои въпросът кой ще е виновен. Търси се начин всички да са във файтона, за да може, ако стане проблем, да не могат взаимно да се обвиняват кой го е причинил и то точно преди президентските избори. 

Икономиката тази година се развива горе-долу добре, имаме доста добро изпълнение на приходната част на бюджета. Проблемът е в разходната част.

За следващата година ще трябва да има приоритизиране на разходите. Но това има определена политическа цена. Такава обаче има и при другия вариант - ако докараш страната до свръхдефицит и дългова криза, тогава те чака съдбата на Жан Виденов. Третият вариант е да вдигнеш данъците, което в противоречие с предизборните обещания.

Повишаването на възнагражденията в публичния сектор през последните шест години е най-високото в целия ЕС. Въпросът е може ли фискалната система да издържи дълго време на този изпреварващ ръст. Според мен, не, стига се до бюджетна криза. Нещо трябва да се промени в тази траектория".

Има две неща, за които може би някой е подвел политиците, отбеляза още икономистът.

"Едното е, че като влезеш в еврозоната и нямаш Валутен борд, можеш да харчиш колкото си искаш. Това не е така. Не е неограничена възможността да взимаш заеми, за да можеш да харчиш.

Второто нещо, което трябва да е ясно, е , че ако влезеш в процедура по свръхдефицит, има реални последствия. Едно от тях е, че има риск да се замрази достъпа до еврофондовете.

Съществуват съсем реални заплахи, ако развалиш бюджетната стабилност, независимо дали на първата, или на втората година след присъединяване към еврозоната.

Има сериозен риск за следващата година, ако не се промени нещо в сегашната траектория. Или трябва да се вдигат данъци, или да се ограничат разходи. Не режем, а просто растем по-бавно. Важно е също страната да има добър бизнес и инвестиционен климат. 

Със сигурност тези неща се знаят в Министерството на финансите и от икономистите в управляващото мнозинство. Трябва да доведат до някакво политическо решение, за да се стигне до разумно планиране на бюджета за следващата година".

Той описа възможните сценарии, по които може да се развият нещата.

"Единият е някой да хвърли кърпата и да каже, че няма да поема повече отговорност. И да влезем в бюджетна криза отговорността ще се размие. Проблемът се хвърля напред и не е ясно към кого.

Другият вариант е някаква консолидация на управлението и ясна сметка какво да се прави. Тогава ще има решения, които няма да са популярни.

Не ми изглежда да има причина да се самоубият ритуално и да вкарат страната в тежка дългова и бюджетна криза или пък да вдигнат рязко данъците още тази година, вместо да подходят по-разумно и да разделят отговорността за някои непопулярни мерки. 

Ние сме в ситуация, в която може да има по-разумно планиране на бюджета, без да се налагат сериозни икономии и жертви. Не сме стигнали дотам, но ако сега не се направят корекции, след две години ще трябва да се напрявят големи. По-добре сега да има малка болка и разум, отколкото след две години - много сериозен проблем и дългова криза".