Хърватия към България за еврото: Спокойно, можеше да бъде и по-зле 28.07 | 16:15

Всички български противници на еврото трябва просто да се успокоят, пише Politico.

Поне това е съветът от Хърватия - последната страна, която прие единната валута през 2023 година.

Хиляди българи излязоха на улицата, след като Европейската комисия одобри влизането на България в еврозоната от следващата година, като основният страх е, че животът ще поскъпне значително в резултат на това.

Откакто Хърватия се присъедини към еврозоната, инфлацията там се задържа малко над нивата от преди присъединяването. Но в голяма степен, казват експерти, това отразява други положителни процеси. Икономическите показатели сочат, че преходът е до голяма степен успешен. Това е модел, от който България може да се поучи.

Икономическият растеж на Хърватия бе сред най-силните в ЕС миналата година - 3,8 процента, подпомогнат от туристически сектор, който остана стабилен въпреки нарастващите индустриални проблеми в Европа. Безработицата е на най-ниското си ниво от 1996 г., когато започва настоящата статистическа серия в страната.

• Средствата от различни европейски фондове продължават да постъпват бързо, благодарение на правителство, което "си прави домашното".
• Рейтинговата агенция Fitch очаква Хърватия да усвои всички 4,5 милиарда евро от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост до средата на следващата година.
• А може би най-важното е, че заплатите са се увеличили с над 30 процента, откакто хърватите замениха куната с еврото.

1. Турбулентно влизане в еврозоната

Хърватия и България, две от най-бедните страни в ЕС, официално влязоха в чакалнята на еврозоната по едно и също време, в средата на 2020 г., след като през по-голямата част от предходното десетилетие бяха поддържали инфлация на равнище или дори под това на еврозоната.

Но поредицата от шокове, започнали с пандемията, промени всичко това:

• инфлацията се повиши значително повече от тази в еврозоната, достигайки пик от над 13 процента в Хърватия и почти 19 процента в България, оставяйки потребителите в двете страни особено чувствителни към риска от ново поскъпване.

Въпреки че инфлацията в Хърватия остава една от най-високите в ЕС, анализаторите твърдят, че причините за това са слабо свързани с приемането на еврото.

"Хърватия бе единствената страна, която се присъедини към еврозоната в условията на сериозен инфлационен натиск", каза Петър Сорич от Икономическия факултет на Университета в Загреб, отбелязвайки, че инфлацията през 2022 - 2023 г. е била най-високата от 90-те години, когато бивша Югославия се разпадаше.

При такива условия в началото на процеса на приемане, според Сорич, потребителите са изпитвали трудност да разберат какво точно движи инфлацията — което е довело до усещането, че тя е далеч по-висока от официално отчетеното.

Страховете от повишаване на цените обаче са донякъде оправдани, отбелязва и Фран Галетич, също от Икономическия факултет в Загреб, позовавайки се на опита на съседна Словения, където цените са се повишили с 9 процента в рамките на 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 г.

"Въпреки че официалната политика изпращаше успокояващи послания, мнозина помнеха какво се е случило тогава", казва Галетич. За да успокои обществото, хърватското правителство задължи супермаркетите да показват цените и в двете валути четири месеца преди въвеждането на еврото през 2023 г., както и една година след това.

Това обаче не спря търговците да се възползват от ситуацията. Много хърватски търговци повишиха цените си още преди да влезе в сила правилото, така че впоследствие можеха да твърдят, че не ги увеличават по време на периода с двоен етикет, пояснява Галетич. Потребителските цени са се повишили значително по-бързо в 18-те месеца около въвеждането на еврото, отколкото в самата еврозона.

България ще приложи подобна политика от юли нататък и ще трябва да се поучи от хърватския опит.

А недоволството от този епизод все още не е отшумяло:

• по-рано тази година хървати бойкотираха супермаркети в знак на протест срещу покачващите се цени, което принуди правителството да разшири пакета от ценови тавани, въведен за някои основни стоки през 2022 и 2023 г.

"Тези пакети бяха представени от правителството като част от отговора на енергийната криза, но тъй като частично съвпаднаха с преминаването към еврото, потребителите до известна степен вероятно ги възприеха и като буфери срещу инфлацията, причинена от еврото", каза Сорич.

България, добави той, е в по-добра позиция днес, тъй като "в момента има много по-спокойна инфлационна перспектива, отколкото имахме ние през 2023 г. В този смисъл ще бъде много по-лесно да се проследяват ценовите промени и да се санкционират нелоялните търговски практики."

Други двигатели на инфлацията е трудно да се свържат дори косвено с еврото. Да вземем сезонния туризъм, който съставлява около една пета от икономиката на Хърватия:

• откакто европейците възвърнаха свободата си да пътуват след пандемията, туризмът е най-динамичният сектор в икономиката. През последните три години цените в хърватския туризъм са се повишили с 50 процента - значително повече от 15–20 процента, отчетени в Испания или Гърция.

1. Ползите от еврото

Като цяло обаче експертите казват, че преминаването към обща валута носи много повече ползи, отколкото недостатъци. Ана Шабич, директор на дирекция "Европейски отношения" в Хърватската народна банка, нарече приемането на еврото от страната "напълно успешна история". Хърватия се сбогува с таксите за валутно обменяне (голям плюс за бизнеса и туризма), а премията за кредитен риск спрямо Германия, измервана чрез доходността по държавните облигации, практически изчезна.

Хърватската народна банка изчислява, че страната вече спестява около 160 милиона евро годишно само от обменни и трансакционни разходи.

"Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната, въпреки че се присъединихме в много предизвикателен момент", каза Шабич. Но с лек намек за предпазливост към страна, която е преживяла своя дял от правителствени скандали и неефективност, тя подчерта, че "подробното и навременно планиране", както и "ясното разпределение на задачите и отговорностите между ангажираните институции са от решаващо значение".