На пръв поглед Антарктида изглежда като безмълвен континент — замръзнало царство, което стои далеч от човешката цивилизация. Но под тази илюзия се крие нещо далеч по-страшно: антарктическият морски лед е един от най-важните, но и най-недооценени фактори, определящи бъдещето на глобалното затопляне.
Според ново изследване, публикувано в Earth System Dynamics, връзката между морския лед, облаците и океанските течения се оказва много по-силна, отколкото се смяташе. Изводът е тревожен – Земята вероятно се затопля по-бързо, отколкото показват настоящите климатични модели.
Липсващото парче от климатичния пъзел
Екип от учени, ръководен от Линус Фогт от Университета Сорбона, сравнил данни от сателити, събирани между 1980 и 2020 г., с 28 водещи климатични модела. Резултатите били шокиращи:
- до 14% по-високо поглъщане на топлина от океаните;
- до 31% по-силна обратна връзка от облаците;
- и потенциално 7% по-високи нива на глобално затопляне от прогнозираното до 2100 г.
"Бяхме изненадани колко силно влияе антарктическият лед, който заема по-малко от 4% от повърхността на океана, върху цялата планетарна температура", казва Фогт.
Когато ледът изчезва – облаците също
Колкото по-малко лед има, толкова по-малко облаци се образуват. Без тях Слънцето прониква по-дълбоко в океана и повишава температурата му. Това води до още по-бързо топене на ледовете – порочен кръг, който ускорява затоплянето.
Обратното също е вярно: в миналото, когато ледът е бил повече, облаците са действали като щит, отразявайки част от слънчевата радиация и поддържайки планетата по-хладна.
Йенс Терхаар, климатолог от Университета в Берн, обобщава:
"Ако не симулираме точно морския лед и океанската циркулация, ще подценим истинското затопляне на планетата."
Топлина, скрита в океаните
Океаните поглъщат над 90% от излишната топлина, произведена от парниковите газове. Когато морският лед намалява, тази топлина се съхранява по-дълбоко, създавайки "задкулисен" ефект: временно забавяне на повърхностното затопляне, но по-дългосрочно повишаване на морските нива.
Ако тази тенденция продължи, според учените покачването на морското равнище до края на века може да надхвърли всички досегашни прогнози.
Ледът като климатична памет
Изследването показва, че антарктическият морски лед играе ролята на своеобразен климатичен архив – той "помни" състоянието на планетата преди индустриалната епоха. Когато тази основна "памет" е неправилно моделирана, целият климатичен сценарий се изкривява.
Моделите, които са започнали с по-реалистично количество лед, показват по-студени океани, по-плътни облаци и по-чувствителна система към емисиите. И точно затова новите изчисления са толкова тревожни – Земята може да реагира много по-рязко, отколкото очаквахме.
Глобалното затопляне е подценено
Според авторите, голяма част от климатичните прогнози са базирани на твърде кратки периоди на наблюдение – обикновено 30-40 години. Това е като да преценяваш филм по един кадър.
Така например, рекордно ниската площ на антарктическия морски лед през 2023 г. може да е началото на нов, по-нестабилен климатичен режим, който досегашните модели изобщо не улавят.
Последиците: повече топлина, повече бури
Ако прогнозите се потвърдят, светът ще се изправи пред още по-интензивни горещи вълни, по-чести наводнения и по-екстремни атмосферни явления. Южното полукълбо – особено Южна Америка, Австралия и Африка – може да се превърне в новия епицентър на климатичните катаклизми.
За Европа пък последствията ще дойдат под формата на променени атмосферни течения, по-дълги суши и нестабилни зими.
Учени призовават към спешно преразглеждане на климатичните модели и по-прецизни наблюдения чрез сателити. Само така можем да разберем истинската скорост, с която се променя нашата планета.
А за политиците – това изследване е повече от научно откритие. То е предупреждение.
Ако Земята се затопля с дори 0.5°C повече от очакваното, последствията ще бъдат глобални и необратими.
Антарктическият морски лед е не просто замръзнала вода в края на света – той е термостатът на планетата. А когато този термостат се разрушава, климатичната система на Земята започва да "прегрява".
