По-строгите санкции за джигитите на пътя вече дават резултат, макар и бавно 07.08 | 15:04

Въведените през тази година допълнителни по-строги санкции срещу джигитите на пътя вече дават резултат. Но това се случва бавно и краят на войната по пътищата явно още е далеч. Това става ясно от данните на КАТ за катастрофите, жертвите и ранените по улиците и шосетата в България през тази година.

Жертвите на пътя периода януари – юли 2017 г. са 347 срещу 373 за същия период на 2016 г. Тежките катастрофи също леко намаляват – съответно 3673 срещу 4076. В същото време пък значително се повишава броят на издадените електронни фишове след въвеждането на новите патрулки с мобилни принтери и практиката да се проверяват не само шофьорът, но и останалите пътници.

Откакто знаци не предупреждават за мобилни камери, засечените с превишена скорост са в пъти повече. "Над 7700 нарушители повече за същия период, сравнено с миналата година. Говорим за мобилните камери. А за стационарните камери - горе-долу еднакъв е броят на заснетите нарушения”, обясни пред бТВ началникът на пътния контрол в Главна дирекция "Национална полиция” главен инспектор Росен Рапчев.

Сваляне на регистрационни номера при каране без книжка, след употреба на наркотици или алкохол, забрана за спиране в аварийната лента на магистралите, по-малко точки за младите шофьори, забрана на гонките – това са част от промените в Закона за движението по пътищата, влезли в сила през последните няколко месеца.

Юли и август са най-тежки по отношение на катастрофи заради високи температури и засилен трафик, отбеляза пред БНТ главен инспектор Рапчев. Има и други фактори, които предполагат повече ПТП-та по време на отпускарския сезон. "По главните пътища се придвижват и гастарбайтери, което също натоварва трафика. агресията на пътя също е катализатор за катастрофи", добави Рапчев.

Той отбеляза, че най-честите причини за катастрофи за юли са неспазване на дистанция, навлизане в насрещното и неправилни маневри. Главен инспектор Рапчев обеща, че контрол от страна на катаджиите ще има и по време на движение от тяхна страна. "Може да се издаде административно нарушение при записване на камери на патрулни автомобили. Обозначено е кои автомобили са с подобна функция", обясни той.

Председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка Йонко Иванов обаче е на мнение, че данните за тежките пътни инциденти не рисува чак толкова розова картина – първите два месеца на годината са били със силно затруднено движение, а освен това тепърва предстои най-тежкият откъм катастрофи период. Според думите му пред бТВ законовите промени влизат в конфликт една с друга. "Например, мислим за 1000 лв. глоба за движение в аварийната лента, а в същото време оставяме вратичка именно за него – "при авария на автомобила или здравословен проблем на водача или на пътниците в автомобила”. Освен това свалянето и на двете регистрационни табели на колата и разрешаването водачът да я придвижи до дома си в този вид взаимно се изключват", каза той.

"Съветниците на хората, които променят закона, са под долната граница на интелигентност по пътна безопасност”, подчерта Иванов. Той отбеляза, че не се търси решение други проблеми като сигнализацията на ремонтите по пътя, заради която стават катастрофи с жертви.

Адвокат Калин Ангелов от движение "Промяна” посочи, че са спорни и текстовете, които регламентират тежки наказания за каране след употреба на наркотици. Според него не е ясно посочено кога човек, който е употребил някакво вещество, е под неговото влияние и кога от него остават единствено следи, които могат да бъдат засечени при полеви тест. На аргумента, че в мотивите към законовите промени нямало никакви референции към конкретни научни изследвания, активистите получили отговор, че няма такова изискване.

Бившият председател на транспортната комисия в парламента Настимир Ананиев подчерта, че към момента има сблъсък между теорията и практиката включително и по линия на това какво се иска от страна на КАТ. Той подчерта, че по-сериозните глоби за различни нарушения карат водачите да се замислят дали да нарушават разпоредбите. Ананиев се обяви за създаване на Агенция за пътна безопасност, която да координира работата на сегашните 7-8 министерства и агенции. Йонко Иванов предложи друг тип структура – Институт за пътна безопасност, в който да влязат експерти, които да изработят нов Закон за движение по пътищата.