Библейският потоп – реално историческо събитие?! 24.10 | 20:56

Митът за потопа, който присъства в Библията (а и в редица по-древни текстове), вероятно е базиран на реално историческо събитие, предизвикано от сблъсък на астероид със Слънцето. До тази хипотеза са достигнали група български учени, провели интердисциплинарни изследвания върху древния климат на територията на България.

Презентация по темата за директната "намеса" на космически явления върху древната история на човечеството изнесе д-р Явор Шопов, специалист по космическа и слънчева физика в СУ и един от учените, които разработват тази интересна хипотеза, която стана основа за документален филм на National Geographic Channel.

Основните моменти в теорията на учените са следните: физически симулации сочат, че е много възможно преди около 7500 години нашето слънце да е било ударено от голям по размерите си астероид. В резултат на удара и на огромните температури във фотосферата (видимата обвивка на Слънцето), астероидът се взривява, което води до изхвърляне на големи количества слънчева енергия в космическото пространство.

В резултат на този катаклизъм за известно време слънчевото греене се увеличава сериозно и Земята бива облята в по-големи количества топлина. Тази топлина предизвиква загряване и изпарение на огромни количества вода от океаните, които формират дебела облачна обвивка и невероятни по количества валежи над целия свят.

Отделно голяма част от леда в полярните шапки и глетчерите се разтопява, което води до повишаване на нивото на Световния океан. Макар и не огромно, повишението е достатъчно, за да накара Средиземно море да прелее в областта на днешния Босфор и да залее огромни територии около Черно море, което в онази епоха е било сладководно езеро, чието ниво според проучванията на българските океанографи е било със 100 метра по-ниско от това на Световния океан.

Според доц. Шопов и колегите му от Института по океанография във Варна, тогава за много кратък период били залети територии с площ от около 155 хиляди квадратни километра – приблизително един и половина пъти по-голяма от тази на съвременна България. Именно този катаклизъм, заедно с огромните по обем валежи довели до създаването на митовете за голям потоп в древността, които са разпространени сред народите по целия свят.

Тази теория не е голословна – доказателства за необичайно високи валежи точно преди 7500 години доц. Шопов и колегите му откриват във витошката пещера Духлата. Анализ на варовикови образувания показва, че за определен период валежите над територията на България са били взривообразно високи. Тогава те превишавали близо 50 пъти днешните средни валежи за страната.

Едно от правдоподобните обяснения на подобна климатична аномалия е свързано именно с теорията на взривно повишаване на слънчевата активност, предизвикано от сблъсък на Слънцето със скален къс. Катаклизмът е бил толкова потресаващ, че остава в колективната памет на човечеството дори във времена, в които писменост не е съществувала.

Друга пряка последица от потопа е свързана с разселването на индоевропейските народи, които допреди наводнението са обитавали бреговете на сладководното Черно море. Бягството от прииждащите води довело до разделяне на различните племена, които се разпръснали в Европа и Азия.

Освен с климатични аргументи учените защитават тази миграционна теория и с лингвистични, археологически и генетични методи. Резултатите от изследванията също показват, че е много вероятно преди седемдесет и пет века нашите предци да са обитавали региона, днес залят от вълните на Черно море.