"Булгаргаз" и НЕК - в една мрежа 17.05 | 16:20

Това стана ясно на кръглата маса "Националната телекомуникационна инфраструктура – ключов фактор за конкурентоспособност"

От Елица Елефтерова

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма заедно с Български енергиен холдинг (БЕХ) са създали работна група, която да установи наличната оптична инфраструктура на НЕК и "Булгартел".

Това стана ясно по време на кръгла маса на тема "Националната телекомуникационна инфраструктура – ключов фактор за конкурентоспособност", която се проведе днес - 17 май, в Гранд хотел София.

До момента НЕК разработваше оптичната инфраструктура, заедно с "Булгартел", както и "Булгаргаз". Това, което се направи преди месец, беше да се обединят всички те в една работна група, където ще могат да общуват представители на всички дъщерни на БЕХ компании.

Идеята е да се прецени какво е налично (като телекомуникационна инфраструктура – бел. ред.) и да се прецени как може тя да се развие.

Промяната се налага, тъй като в момента "Булгартел" ползва част от инфраструктурата на "Булгартрансгаз", отчасти е надградила своя собствена инфраструктура, а в същото време има инвестиционни планове да се развива като телекомуникационен оператор.

Мрежата или самите влакна ще останат собственост на дружествата, които са ги стопанисвали до момента – "Булгартрансгаз" и НЕК, защото основно ги ползват за безопасност на информацията на мрежите, за да се следи какво се случва по газопровода или далекопровода.

Идеята е с дългосрочни договори част от влакната, които са свободни, да бъдат преотстъпени на оператор като "Булгартел". Оттук вече основният въпрос е, тъй като трябва да се инвестират десетки милиони евро, тези влакна да станат истински телекомуникационен оператор, който се конкурира и привлича клиенти.

Според Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката и член на УС на БЕХ, това не трябва да бъде държавна компания, защото не е перспективно да се създава държавен оператор на телекомуникационни услуги.

Идеята е да се консолидира активът на едно място и след това да се направи някакъв избор на стратегически партньор, който да участва заедно с държавното дружество.

Този партньор ще налее нужните пари, ще разработи останалата инфраструктура. Това е нужно, защото трябва да се направят редица инвестиции, за да започне цялата система да работи активно като мрежа.

Когато това стане, ще могат да се разработят пазарите, защото най-основното е да бъдат привлечени клиенти, да се участва и на европейския пазар.

Идеята е до месец да се покаже какво е наличното състояние на мрежата, как изглеждат тези договори, освен това да се разрешат много пречки, които съществуват в момента. Например, в част от оптиката е в самите подстанции на НЕК, които са обект на държавна национална сигурност и там не може всеки да влиза и да излиза.

Има и такива технически решения, които трябва да се намерят. Тогава да се даде предложение на борда на БЕХ, които да вземат решение и да го предложат на министър Трайков.

Мрежата на "Булгаргаз" върви по газовата тръба и опасва страната – затваря един пръстен около цяла България, където минава газопроводът. При НЕК мрежата е на територията на цяла България, до всички селца, където достига високото напрежение и е много по-наситена.

Като се обединят двете мрежи заедно фактически ще имаме покритие върху територията на цяла България и не само това, така ще имаме връзки между Гърция, Турция, всички съседни държави, където вече се прехвърля голям обем трафик. Така че логиката безспорно е, че трябва да се наложат една върху друга тези мрежи, смята зам.-министър Ангелов.

На въпрос възможно ли е стратегическите партньори да не бъде един, а двама или в зависимост от вариантите и интереса, зам.-министър Ангелов заяви, че има различни варианти.

"Честно казано чакам да видя какви ще са резултатите от групата. Като имаме една голяма мрежа е хубаво да я експлоатираме и да имаме една стратегическа визия, не да я разцепим на пет части и всеки да се боричка, защото входовете и изходите са едни", отговори зам.-министърът.

Според него е по-хубаво да има една масивна система със сериозен партньор, който да инвестира десетките милиони нужни за това и ние да имаме полза от това.

Алтернативата е държавата да инвестира пари в индустрия, която е изцяло частна, което би било неудачно, коментира Ангелов.

Водещи