"Набуко" е погребан проект? 23.02 | 12:45

За "Набуко" се говори от 10 години но няма положена нито една тръба. Това коментира Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. Газопроводът загуби позиции след като стана ясно, че може да докара газ само от Азербайджан.

Постепенно стана ясно, че няма алтернативи – нито Иран, защото САЩ би наложил веднага вето, нито Туркменистан може да захрани тръбопровода, смята експертът.

От Туркменистан не може да се изгради тръбопровод – той трябва да мине по дъното на Каспийско море, а заради неизяснен законов статут на морския басейн това е невъзможно.

Така че ни остава единствено находището "Шах Дениз" в Азербайджан, смята Димитров.

В условията на криза този проект става много скъп – над 10 млрд. евро, а банките не са длъжни да финансират такива проекти.

В "Набуко" участват няколко газови компании (австрийската OMV, Булгаргаз, унгарската MOL, румънската Transgaz и турската BOTAS), но нито една от тях няма собствени газови находища в региона, нито някоя от компаниите е изявен лидер.

В крайна сметка този газопровод се оказа "победен" от по-малките конкуренти, които са по-гъвкави, коментира Пламен Димитров.

Решаващо значение в "Шах Дениз" са собствениците на находището – BP, StatOil и азербайджанската държава. Играч се оказа и Турция – в края на миналата година беше подписано споразумение между Азербайджан и Турция за строеж на "Трансанадолски газопровод". В него ще влязат и акционерите в находището.

Димитров коментира още, че "бялото знаме" няма да бъде вдигнато веднага и акционерите в "Набуко" няма да се предадат веднага, но газопроводът е обречен.

През септември 2011 година всички държви от ЕС дадоха политическо съгласие и овластиха Комисията да подпише рамка за транскаспиийски газопровод. Това е прецедент в общността, но реализация досега няма.

Друг е въпросът за преноса на нефт, коментира Пламен Димитров. Той обясни и дали има икономическа логика за построяването на "Бургас - Александруполис". Превозът с танкери през Босфора е два пъти по-евтин, отколкото през тръбите. Само ако количествата нефт, пренасян през Босфора нараснат и танкерите чакат прекалено много, тогава тръбопроводът ще е икономически изгоден.

Засега се оттегляме, но не е изключено след време някое правителство да ни върне обратно в този проект, прогнозира експертът.

Някои от проектите, които са пропаднали през последните години, могат да станат рентабилни, ако цената на петрола поскъпне значително.

Според Димитров проблем по отношение на петролопровода има и по отношение на акционерите - нито един от тях няма концесия за добив на петрол, който да захрани петролопроводът. Експертът коментира още, че отказа на България от проекта беше зле аргументиран - не трябваше да изтъкваме екологичните опасения, а да накараме акционерите да се "подпишат, че могат да покрият капацитета на тръбата", смята той.