„Слънчева“ топлофикация сваля сметките за парно 01.02 | 17:20

Централизирани топлофикационни системи, които черпят енергия от слънчевото греене, могат да намалят сметките за отопление за потребителите у нас, както и зависимостта от вноса на горива. Така наречените "слънчеви топлофикации" представляват системи, които целогодишно събират топлинна енергия, за да я отдават през зимата. Подобни решения са изключително популярни в Дания, например. Те биха могли да функционират дори още по-ефективно в България, предвид по-интензивното слънчево греене у нас. Инвестицията в подобна система се възвръща за 9-11 години, а поддръжката й е лесна и евтина, обясняват експерти Института за нулевоенергийни сгради (ИНЕС) и сдружение КРЕАКТА .

Въпросните системи работят по следния начин: Модули за слънчево подгряване на вода (слънчеви колектори) се свързват в голяма верига и затоплят голям обем вода. Тя достига температура над 80 градуса. Горещата вода се съхранява в огромен резервоар, подобен на микро-язовир, наречен воден буфер. Той е обвит с дебела изолация, която предотвратява загубата на температура. Повърхността, която най-много би отдавала топлина, е покрита с най-дебел слой изолация - толкова дебел, че върху него спокойно може да ходи човек. Водата се подгрява целогодишно и "връща" своята топлина постепенно през студения сезон. Това става, като течността циркулира в отоплителните инсталации в жилищните сгради (например подово отопление) и същевременно подгрява битова топла вода.

Освен ефективни, слънчевите топлофикации са нисковъглероден източник на енергия, тъй като използването на Слънцето не води до отделяне на фини прахови частици или вредни газове като CO2 и др. Това означава по-чист въздух за жителите около топлофикационните системи.

Комбинирането на слънчевата енергия в подобна топлофикация с местен източник на топлина, например генератори, работещи с биомаса или отпадъци, би могло да осигури на потребителите пълна независимост по отношение на топлинната енергия. В подобна конфигурация цената на възобновяемата топлина е предвидима и балансираща, а също и не зависи от цените на горивата. Една предвидливо проектирана система, която допълва слънчевите топлофикации с енергия от ветрогенератори или фотоволтаични модули, би могла да гарантира 100% енергийна независимост на дадена общност.

Практиката в Дания показва, че до половината от употребяваната топлоенергия в подобна система се добива от слънчевото греене. Останалата част се генерира от други източници. Това могат да са отоплителни котли или когенератори, работещи с биомаса. Когато се използват допълнителни източници на база биомаса (например селскостопански отпадъци, слама, костилки), източниците на суровината могат да са местни (дървесина, близки ферми и ниви и др.). Именно това намалява зависимостта от вноса на изкопаеми горива, а когато източниците се намират в малък периметър около мястото на слънчевата топлофикация, това редуцира и цената. У нас технологията би могла да бъде и по-ефективна в сравнение с Дания, предвид по-интензивното слънчево греене. Според данни на Съвместния изследователски център при ЕК у нас от слънцегреенето на година могат да се произвеждат между 1200 и 1600 киловатчаса ел.енергия от 1 кв. метър фотоволтаични панели, докато в Дания този показател се движи между 950 и 1150 киловатчаса.

Слънчевите топлофикации в Дания захранват по няколкостотин домакинства и в общия случай представляват собственост на самите тези домакинства (чрез сдружение). Наскоро проведен анализ на ИНЕС изследва приложимостта на метода в България. Изводът е, че у нас технологията е приложима на ниво малък град, отделен жилищен квартал или дори само отделен жилищен блок. Тя може да се приложи и при ново строителство, и при стари сгради.

Слънчева топлофикация може да се предвиди при изграждането на нови жилищни квартали, като създаването им се планира още при проектирането на комплекса. Подобна система може да се създаде и за цели малки градчета. По-маломерни инсталации също са напълно възможни. Така например е възможно жилищен блок, който има бездействащ подземен гараж, да превърне огромното му пространство във воден буфер, а самите слънчеви колектори могат да бъдат монтирани на покрива на блока. Площта върху водния буфер може да се използва като детска площадка, зелена зона, спортен терен или пък също да се покрие със слънчеви колектори за по-голяма ефективност на системата.

За създаването на соларните колектори за слънчеви топлофикации се използват специфични модули, които са по-различни от класическите колектори. Отличителен е техният размер, който е около 3 на 6 метра. За да е рентабилно изграждането на "слънчева топлофикация", най-добрият подход е модулите да се произвеждат на местно ниво. Това би довело до разкриването и на нови работни места в България, казват от ИНЕС.

Икономическият анализ, проведен от Института, говори за рентабилност на технологията и без грантово съфинансиране. Според изследването, при реално пазарни условия изплащането на инвестицията отнема между 9 и 11 години за инсталация, поддържаща базово потребление на битова гореща вода.

В сравнение с локалните инсталации за подгряване чрез слънцето, соларните топлофикации осигурят по-добро съотношение цена - производителност поради по-ниската инсталационна цена. Наред с това слънчевата енергия гарантира по-висока топлинна ефективност. Поддръжката пък е значително по-лека, тъй като се свежда до рутинна проверка на компонентите на системата.