Eксперти очакват имотния пазар в България да се успокои след приемане на еврото 19.11 | 13:30

На жилищния пазар в София се очертава временно успокояване след присъединяването на България към еврозоната. Причината – сериозно разминаване между очакванията на купувачи и продавачи, коментира пред Bloomberg TV Даниела Грозева, новоизбран председател на Национално сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ),.

Разминаване в нагласите – предпоставка за по-слаба динамика

Купувачите очакват спад в цените след въвеждането на еврото, докато продавачите са на противоположното мнение и предвиждат поскъпване. Това разминаване вероятно ще доведе до по-ниска активност и по-умерени ценови движения в първите месеци на 2026 г., смята Грозева.

По време на националната конференция на НСНИ представители от Хърватия, Литва, Латвия и Словакия посочиха, че в техните държави не са настъпвали значителни сътресения на имотните пазари след преминаването към еврото.

"Опитът от Хърватия показва, че рязко поскъпване е имало преди присъединяването, а след това ръстът се връща към нормални нива. Смятам, че това ще се случи и в България.", добави Александър Бочев, председател на НСНИ за периода 2023–2025 г.

Очакван ръст на цените през 2025 г., след това – плавно движение

По думите на Бочев настоящата година вероятно ще завърши с рекордно увеличение на цените – около 17–18% на национално ниво. В следващите 2–3 години обаче темпът ще се успокои до 5–10%.

Достъпността на жилищата продължава да се влошава. В София брутната средна заплата е нараснала с едва 3% между декември миналата година и септември 2024 г. – от 3388 на 3494 лв. За същия период жилищните цени в столицата са скочили с 3% през първото тримесечие и с 5% през второто.

Въпреки това експертите подчертават, че средната работна заплата не е точен ориентир за имотния пазар.

"Тези доходи получават едва 2–3% от заетите. Реалните купувачи са хора с доходи над средните – същите, които са активни на пазара през последните години", посочи Бочев.

Според НСНИ основните двигатели остават демографските промени и вътрешната миграция. Традиционното желание на българите да притежават собствен дом също ще продължи да поддържа търсенето.

"През 2026 г. на пазара ще излязат хората, купуващи основно за жилищни нужди", каза Грозева.

Още една промяна ще дойде с еврото – банките ще актуализират методологията за определяне на лихвите по ипотечните кредити. В еврозоната средните лихви са между 3% и 3.5%, докато в България към момента са около 2.47%.

Бочев е категоричен, че дори лихвите да се повишат до 3%, това няма да доведе до шок на пазара:

"През 2007–2008 г., когато имаше най-много сделки, лихвите бяха около 8%."

От 1 януари 2026 г. се предвижда повишаване на осигурителната тежест – по-високи ставки за фонд "Пенсии", по-висок максимум на осигурителния доход и увеличение на данък дивидент. Това означава по-ниски нетни доходи за голяма част от заетите, освен ако работодателите не компенсират разликата.

Според Грозева това ще доведе до "ослушване" и известно забавяне на пазара в началото на годината.

Позитивните фактори: повече покупателна способност, интерес от чужбина

Въпреки рисковете има и положителни знаци. Според Бочев доходите реално са се повишили през последните 12 месеца, а след присъединяването към еврозоната България може да стане по-привлекателна за чужди инвеститори.