Антимонополната комисия глоби трите ЕРП-та с общо 1,2 млн. лева 02.06 | 14:24

Комисията за защита на конкуренцията наложи имуществени санкции на трите електроразпределителни предприятия с общ размер близо 1,2 млн. лева.  Антимонополната комисия направи това с три отделни решения, в които е посочено, че всяко от трите ЕРП - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "ЕВН България електроразпределение" ЕАД и "Енерго-про мрежи" АД, е извършило нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Установено е, че те са определяли и налагали необосновано високи цени за ползване на стълбовната електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията на дефинирания засегнат пазар и се засягат интересите на потребителите, съобщиха от пресцентъра на КЗК.

Наложената санкция на "ЧЕЗ Разпределение България" е  в размер на 558 446 лв.,  на "ЕВН България Електроразпределение" - 441 380 лв. и на "Енерго-про мрежи" - 167 256 лв. Комисията постанови прекратяване на нарушенията и незабавно изпълнение на решенията по отношение прекратяването на тези практики. Предмет на производството са условията, при които ЕРП предоставят права за изграждане на електронносъобщителни мрежи върху стълбовната ЕР мрежа ниско напрежение (НН).

От ЧЕЗ България вече обявиха, че ще обжалват наложената санкция. "Компаниите на ЧЕЗ в България работят изцяло в съответствие с българското и европейското законодателство, включително и антимонополното такова, и не злоупотребяват с господстващо положение. ЧЕЗ ще обжалва в законоустановения срок решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно отдаването под наем на електрически стълбове за ползване от кабелни оператори", гласи съобщението на компанията.

В становището на ЧЕЗ се подчертава, че цените за отдаване под наем на стълбовете са икономически обосновани и законосъобразни. Те са определени на пазарен принцип, като се отчитат всички допълнителни разходи по поддържането и обезопасяването на стълбовете, които са собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, категорични са в становището си от енергийното дружество.

От съобщението на КЗК не става много ясно защо им пречи допълнителният приход от наемите, при положение, че електроразпределенията са търговски дружества, които и без това са свръхрегулерани, за да се стига дотам енергийният регулатор да трябва да им одобрява и цените, на които дават под наем стълбовете си на комуникационните оператори. По метода на досещането може да се предположи, че загрижеността на КЗК идва от евентуалната възможност цените за наемането на стълбовете да доведе до намаляване на печалбите на комуникационните оператори. Но дори да се случи това, то не би трябвало да доведе до ощетяване на клиентите на комуникационни услуги, защото опреторите имат сравнително голям марж на печалба и могат да поемат за своя сметка този разход, коментира експерт.

В своето съобщение от КЗКобясняват, че елекроразпределителната мрежа е собственост на ЕРП и се използва за осъществяване на основната им дейност - разпределение на ел. енергия. Отдаване под наем на части от нея е допълнителна дейност за ЕРП. Нещо повече, поддържането на мрежата е за сметка на приходите от основна дейност. Т.е. приходите от допълнителната дейност идват за сметка единствено на допълнителните разходи, които са пряко свързани с нея.

Пазарният анализ установи, че не съществуват други способи, които са икономически целесъобразна алтернатива на стълбовната електроразпределителната мрежа ниско напрежение за изграждане на електронносъобщителни мрежи, поради което всяко ЕРП е предприятие с господстващо положение в границите на лицензионната си територия, сочат от КЗК.

Разследването установи, че ЕРП не водят отделно счетоводство за процесната дейност. ЕРП не прилагат счетоводен модел за разпределение на разходите на такива, наложени от лицензионната дейност, и такива, които са предизвикани от отдаване под наем на стълбовната мрежа. В тази хипотеза дори и да съществуват допълнителни разходи, свързани с допълнителната дейност, липсата на отделно счетоводство означава, че тези разходи се отчитат като разходи, свързани с лицензионната дейност, обясняват от антимонополната комисия.

КЗК стига до извода, че наемната цена е определена, без да бъдат отчетени факторите, които обективно влияят на нейния размер. Видно от представените обосновки на цената ЕРП отчитат едни и същи разходи в разходната част и на лицензионната, и на процесната дейност. Включването на разходи в цената на процесната услуга, които са част от лицензионната дейност, необосновано натоварва наемната цена с добавена стойност и естествено води до нейното увеличение. Поради това процесните цени са необосновано високи и имат експлоатативен ефект върху електронносъобщителните оператори и техните клиенти, се сочи в съобщението.

Решенията могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.