БАН: Правителството не идентифицира истинските проблеми 13.11 | 14:07

Проектът за бюджет за 2012 година повдига повече въпроси отколкото решения и подсказва дефицит на професионализъм. Това коментира проф. Гарабед Минасян от БАН, по време на пресконференцията на Института по икономически изследвания към академията в БТА.

По неговите думи бюджетната прогноза, заложена в документа, не е актуализирана от април 2011 година, въпреки че са промени цифрите по отношение на ръст на икономиката и други макроикономически показатели.

Настрана засега остава една цифра – намалението на вноската на Българската народна банка (БНБ) от 300 млн. на 180 млн. лева, стана ясно още по време на пресконференцията. Това може да стане по две причини – намаляването на валутните резерви или по-ниската доходност от управляването на този резерв, смятат от БАН. Толкова голяма разлика не може да дойде от по-лошото управление, значи в Бюджет 2012 се предвижда намаление на валутните резерви.

В новия бюджет се предвижда ръст на капиталите от чужбина, но няма предвидени мерки за това, коментира още проф. Минасян. Сивата икономика у нас произвежда около 1/3 от брутния вътрешен продукт (БВП) или над 20 млрд. лева минават встрани от бюджета.

Това е най-големият дял в ЕС, въпреки че плоският данък трябваше да "осветли" икономиката. По данни на Transparency International страната е и най-корумпираната в общността. В резултат – инвестициите от чужбина не идват и това е резултат от "вътрешните постижения", коментира още икономистът.

Той допълни, че през последните години в страната са влезнали около 2,5 млрд. евро от чужди инвестиции. По данни от платежния баланс, изготвен от БНБ, почти толкова са излезли от страната под формата на инвестиции и като валута и депозити, допълни проф. Минасян. Става дума за пари на български резиденти, в които се включват и фирми и организации, изнесени в периода 2009 - първото тримесечие на 2011 година.

Според проф. Митко Димитров от БАН разходите за наука са 0,2% от БВП. Това е далеч от стремежите на Европейската комисия за 1% от БВП за наука и изследвания и увеличаването на разходите по това перо в останалите държави от общността. Средно в останалите членки на ЕС за наука и изследвания се отделят около 0,6 - 0,7% от БВП.

С тези цифри за наука и изследвания България се нарежда при страните, които не схващат ролята на науката за развитието на икономиката, допълни още проф. Димитров. Той уточни, че в случая не стана дума за бюджета на БАН – в него се влизат около 25-30% от всички пари, отделени за наука.

Професор Васил Цанов критикува и част от предвидените разходи и по-скоро замразяването на разходите за пазара на труда. По негови думи кризата ще намали и броя на заетите, а замразяването на разходите показва, че мерките в подкрепа на трудовия пазар ще бъдат неефективни. Замразени са и детските надбавки. Единствените, които ще бъдат облагодетелствани от разходите в новия бюджет ще са само една група пенсионери, допълни още икономистът.

Източникът на растеж – липсва. Новият бюджет ограничава вътрешното търсене, липсват и възможностите за финансиране от чужди инвеститори, коментира още проф. Цанов.

Всъщност общините търпят в най-голяма степен кризата, тъй като не са предвидени пари за нормалното функциониране. Няма пари за детски градини, за здравословно хранене и ремонт на улиците, става ясно още при анализ на цифрите, коментират още от БАН.