Бизнесът: Няма да сме зрители в бюджетния театър! 07.11 | 11:02

Държавният бюджет за 2026 година се превърна в арена на остър сблъсък между властта и социалните партньори. Работодателите и синдикатите отказаха да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество, обвинявайки правителството, че подменя диалога с монолог. От другата страна финансовите експерти предупреждават, че зад числата на проектобюджета стои дълг, който "се прехвърля напред като снежна топка".

18 милиарда дълг, който пренасяме в 2026 година
Бившият заместник-министър на финансите Людмила Елкова предупреди, че проектът за Бюджет 2026 не решава, а само отлага ключовите проблеми от предходната година. "Според мен става драматично, наистина. Бюджетът за 2026 г. е почти идентичен с този за 2025 г.", каза тя пред Нова телевизия. Елкова припомни, че още през 2023 г. служебният министър Людмила Петкова е посочила "дупка" в публичните финанси от 18 милиарда лева.

"После започнаха упражнения – 12 ли са, 18 ли са, колко са. Предложиха се екзотики с данъчна амнистия, но не минаха. Дойде редовното правителство, което размести приходите и разходите, но не реши проблема. Страшното е, че тези 18 милиарда си стоят. Те са дългът – около 19 милиарда. От тях 3,7 милиарда са стар дълг, останалото финансира разходи, които надвишават приходите", уточни тя.

Елкова подчерта, че реалният недостиг е дори по-голям, защото близо 3 милиарда лева от ДДС няма да бъдат събрани. "Така стигаме до 18 милиарда и това нещо го пренасяме в 2026 година. Да, има увеличение на заплатите, но то е основно в администрацията, а не в реалния сектор", допълни тя с критика към липсата на баланс в разходната политика.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев изрази разочарование от отказа на правителството да обсъжда параметрите на бюджета със социалните партньори. "След като стана ясно, че никой с нас не консултира по същество – параметри, политики, цели – ние категорично отказахме да бъдем просто един гумен печат", заяви Радев.

По думите му, срещата на Националния съвет за тристранно сътрудничество е била формална. "Идеята беше просто да се отбие номерът и след това проектът да се внесе в Министерския съвет, а после в Народното събрание. Ние отказахме да участваме в тази постановка. В същия ден ни бе казано, че това са политически решения, които не подлежат на обсъждане", добави той.

Радев подчерта, че този подход руши доверието между бизнеса и държавата. "Не може да говорим за растеж и стабилност, когато основният закон се приема без диалог. Така се подменя смисълът на социалното партньорство и се налага едностранна визия за финансова политика", предупреди той.

На въпрос дали бизнесът ще излезе на улицата, Радев отговори с откровеност: "Да, има готовност и желание за протест. Особено от по-малки компании, които ще бъдат изправени пред невъзможност да работят след 1 януари."

Той добави, че предприемачите не искат конфронтация, а предсказуемост. "Ролята на всички нас в реалния бизнес – от портиер до директор – е да работим и да произвеждаме. Благодарение на това България постигна ръст на производителността, за което ни хвалят и международните институции. Но когато има мощно преиграване от страна на държавата, недоволството избива. Няма как иначе", заключи Радев.

Въпросът остава отворен: ще успеят ли синдикати, работодатели и изпълнителна власт да седнат на една маса – или Бюджет 2026 ще бъде приет в атмосфера на разпаднал се социален диалог и засилено обществено напрежение?