Бизнесът страда от недостиг на квалифицирани кадри 20.06 | 16:04

Най-голяма нужда от специалисти има в промишлеността и финансите

Цели отрасли ще останат без подготвени кадри до няколко години, сочи проучване на Българската стопанска камара (БСК).

Повечето от квалифицираните специалисти, които в момента заемат ключови длъжности, са в предпенсионна възраст. Същевременно се усеща липсата от качествени кадри, които да ги заменят.

75% на сто от анкетираните представители на мениджмънта на фирмите поставят въпроса за липсата на квалифицирани кадри като трудност за тяхното развитие. По тези причини 10,5 на сто от анкетираните се затрудняват да кандидатстват по програмите на Европейския съюз.

Най-голяма нужда от подготвени специалисти имат фирмите от тежката промишленост – 29,5 на сто, леката промишленост – 23,5 на сто, сферата на финансите – 18,2 на сто.

Липсата на подготвени кадри на пазара на труда най-осезаемо се чувства от големите фирми с персонал над 250 души – 34,6%. Фирмите с над 50 на сто чуждестранно участие са затруднени в голяма степен да реализират своите програми, поради недостиг на кадри с висока квалификация.

Висшистите не са малко, но повечето от тях са със специалност "Право” и "Публична администрация”, а от тях икономиката в момента има най-малка нужда, заяви директорът на Центъра за професионално обучение Даниела Симидчиева.

Най-засегнати от кризата на пазара на труда през последните години са младите хора до 34-годишна възраст, особено групата 25-34-годишните, а най-слабо засегнатите възрастови групи са хората на възраст между 55-64 г. и 34-44 г. Най-пострадали от кризата са хората с ниска степен на образование и квалификация.

Наблюдава се увеличение на неграмотността и влошаване на образователните характеристики на младите хора до 24-годишна възраст. През последните 10 години у нас се формира сериозен контингент от неграмотни лица, което ще оказва трайно отрицателно влияние върху качеството на работната сила през следващите 10-15 г., смята Симидчиева.

През 2011 г. коефициентът на заетост сред лицата с висше образование (15-64 г.) е 86,4 на сто, при тези със средно образование е 72 на сто, с основно образование – 37,3 на сто, а с начално и по-ниско – 31,9 на сто. Важен е фактът, че равнището на заетост сред лицата със средно образование с придобита професионална квалификация (77.3 на сто) е по-високо от лицата, които са със средно общо образование.