Блогването - табу или предизвикателство за модерния мениджър? 07.10 | 15:38

Всеки модерен мениджър трябва да е в крак с времето и непрестанно да се развива и усъвършенства. През последните година - две обаче пред хората на ръководни позиции изниква нов проблем. Става въпрос за социалния и виртуален феномен на блогването. Характерът на проблема е свързан с факта, че колкото по-високо си в йерархията, толкова по-сериозен е рискът от грешки и толкова по-тежки са последствията.

Блогването е нещо лично. Целият процес е съставен от няколко различни елемента. Първо блогърът трябва да се отвори за света, да сътвори нещо, което след това да сподели. След това започват да се градят връзки с останалата част от виртуалния свят, набира се читателска аудитория, правят се промени и после всичко това отначало.

Това е доста сериозна крачка за когото и да било, а е свързана и с поемането на един немалък личен риск. При ръководните кадри обаче, напрежението е по-голямо, тъй като при тях всичко, малко или много, трябва да се случи от раз.

За разлика от всички останали, които градят аудиторията си бавно и постепенно. Хората на по-отговорни позиции стартират с всички погледи вперени в тях. В тези начални моменти, когато блогърът все още търси своя „глас“, своя стил, той е уязвим, тъй като обръща сериозно внимание на оценката на първите си читатели. За повечето от нас тази първа групичка „фенове“ включва семейство и приятели, чието мнение е достатъчно трудно за асимилиране, но при мениджърите това включва и колегите от работа и то голяма част от тях.

От психологическа гледна точка хората на ръководни позиции упражняват пет типа власт. Един от тях е референтната власт (социалната власт, харизмата), а друг е експертната власт (идваща от позицията на експерта, в която се намира мениджърът).

Когато започне свой личен блог, мениджърът поставя на карта този свой авторитет. Ако успее в блогърските си начинания, ръководната фигура почти със сигурност ще увеличи властта си. Дори някои по-малки грешки биха повлияли положително на референтната власт, която има мениджъра, ако колегите му оценят риска, на който се излага и насърчат смелостта му. В противен случай обаче всичкият този авторитет може да изчезне за по-малко от дни, ако авторът на блога успее по някакъв начин да компрометира както експертната си позиция, така и харизматичната си фигура. Загубата на експертна и референтна власт неминуемо ще доведе до ниски резултати в професионално отношение.

Проблемите на мениджърите с блогването не спират до тук. За хората на отговорни постове е много по-трудно да са напълно искрени в публикациите си, защото различните социални и професионални норми ограничават спектъра им на поведение.

В някои компании това не е проблем, тъй като микрокултурата в самата организация позволява както на мениджърите, така и на техните подчинени да бъдат себе си. В останалите 99% от компаниите обаче това не е така и от ръководните фигури се очаква да служат за пример на останалите. Това допълнително ограничава свободата на мениджърите, що се отнася до създаването, изграждането и поддържането на личен блог.

Тъжната истина е, че в следствие на изброените до момента причини, за хората с власт е изключително трудно да разкрият себе си без неволно да обидят някои от подчинените си, което пък би довело до много неприятни последици.

За повечето работещи блогването е точно толкова просто, колкото и регистрацията в някоя от популярните блог-платформи. За мениджърите обаче подобно начинание изисква много повече стратегическо мислене и планиране.