Българите гледат далаверата при застраховката, а не защитата 29.09 | 15:33

Застраховките "Живот" заемат едва 15% от общите премийни приходи в застраховането

Мотивът на българите да се застраховат не е мисълта за евентуална беда, а за далавера. Това коментира зам.-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Борислав Богоев по време на дискусията за животозастраховането.

Той подкрепи думите си с факта, че през 2002 година премиите от застраховка "Живот" са освободени от данъци. Тогава делът на животозастраховането е достигнал 24% от общото. Година по-късно, когато тези премии отново са се облагали, делът е паднал два пъти, пише econ.bg.

Като цяло животозастраховането у нас не е развито и заема едва 15% от общия дял на премийните приходи в застраховането. За сравнение в световен мащаб процентът е 60 на сто, а в Люксембург надхвърля 90 на сто.

"Българинът първо мисли за колата си, а след това за живота си", коментира тези данни Благоев.

Проблемите на животозастраховането у нас не се дължат само на народопсихология, посочи Светла Несторова, която е член на УС на на Асоциацията на българските застрахователи. Пазарът е доминиран от задължителното застраховане ("Гражданска отговорност"). Реално застрахователните дружества не рекламират застраховката "Живот".

За развитието на животозастраховането роля играят и недобросъвестните практики на някои застрахователни компании. Експертите посочиха за пример случай, при който застраховка "Живот" по кредитна карта няма покритие в радиус от 100 км от адреса на застрахования. След настъпила смърт на собственика на кредитната карта в рамките на този радиус, застрахователят отказва да поеме плащанията от кредитната карта.

Друга некоректна практика е застрахователят да приема документи за настъпила пълна нетрудоспособност, например, единствено от лекар или болница, които пряко работят с дружеството.

Има случаи и при които застрахователите продават застраховки на служители на Министерството на вътрешните работи (МВР), въпреки че те са изключени от списъка на лица, които могат да бъдат застраховани. "Съответно застрахователят не им изплаща никакви пари при злополука", съобщи Владимир Тодоров от Асоциацията на хората, пострадали от катастрофи.

Застраховката също така често се "пробутва" в пакет от други финансови услуги като банкови карти, ипотечни и потребителски кредити. "По този начин клиентът не е достатъчно добре информиран относно условията по тази застраховка", смята Несторова.