България в 10-годишна спирала на бюджетни дефицити 20.04 | 16:29

Правителството ще продължи да трупа бюджетни дефицити и през следващите три фискални години, показва средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. През следващата година е запланувано дупката в правителствените финанси да достигне 1,4% от брутния вътрешен продукт, като през 2018 г. тя ще се свие с 0,4 процентни пункта. През 2019 г. се очаква дефицитът да е от 0,5% от БВП. Ако средносрочната бюджетна прогноза бъде изпълнена, страната ще регистрира 10 поредни фискални години на дефицит, първата от които беше 2009 г., когато бюджетният дефицит достигна 4,3% от брутния вътрешен продукт, гласи анализ на econ.bg

Графика: Излишъци и дефицити на републиканския бюджет като процент от БВП

.

Източник: tradingeconomics.com

Един от основните приоритети пред правителствените разходи през следващите 3 години ще бъде охраната на страната, като от държавния бюджет ще бъдат заделени средства за модернизиране на изтребителите МиГ-29, за закупуване на нов тип изтребители, както и за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби. В сферата на здравеопазването ще се цели повишаване на ефективността на спешна помощ, а приоритет в областта на образованието до 2019 г. ще бъде постигането на прозрачност при разходването на субсидията за МОН.

Минималната работна заплата (МРЗ) ще бъде увеличена отново на 1 януари 2017 г., като размерът ѝ ще достигне 460 лв., но не се очаква тя бъде покачвана през следващите две години. С това увеличение нейният размер ще нарасне до почти 2 пъти над нивото ѝ от 2009 г., когато МРЗ беше 220 лв.

Същевременно е запланувано делът на вноските за пенсионно осигуряване в отделните стълбове през следващите 3 години да остане непроменен, но е запланувано вноските към фонд "Пенсии" да нарасват с по 1 процентен пункт както през 2017 г., така и през 2018 г. Целта е да се намали дефицитът във фонда, посочват авторите на средносрочната бюджетна прогноза. За 2016 г. е запланувано дефицтът на фонд "Пенсии" към Националния осигурителен институт да достигне 4,351 милиарда лева, които ще бъдат покрити от постъпленията от данъци в републиканския бюджет.

За сметка на това е прогнозирано ставките на подоходните и корпоративните данъци да останат ниски, като данъчната тежест се прехвърли "от преките към косвените данъци". Освен това Министерството на финансите ще се стреми към "поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане" и увеличаване на ефективността на държавните средства.