България е сред най-засегнатите държави в ЕС от американските мита 24.06 | 20:00

Въпреки сериозния удар върху външната търговия българската икономика е отбелязала реален растеж от 3,1% през 2025 г., което е повече от два пъти над средния ръст за Европейския съюз от 1,5%

От iNews

България е сред страните в Европейския съюз, които са понесли най-сериозни последици от митата, въведени от Съединените щати през април 2025 г. Това показва нов съвместен анализ на Фондация "Приложни изследвания и комуникации" и Глобалния алианс за търговски и иновационни политики (GTIPA), посветен на икономическите ефекти от американските търговски ограничения върху Европейския съюз и България.

Изследването обхваща 25 държави, сред които 10 европейски, и проследява периода от април 2025 г. до март 2026 г., съобщи БТА. Данните показват, че износът на Европейския съюз към САЩ е намалял с 13,7% през първата година след въвеждането на митата, а търговският излишък на ЕС се е свил с 35,6%.

България се нарежда сред най-засегнатите икономики. Според анализа българският износ към американския пазар е намалял с 23,7% на годишна база, а към януари 2026 г. спадът достига 42% спрямо същия период на предходната година.

Най-силно засегнати са секторите, свързани с металите и високотехнологичното производство. Износът на мед е намалял с 65,3%, при алуминия спадът достига 93,2%, а при прецизните медицински изделия понижението е 42,9%.

Въпреки сериозния удар върху външната търговия българската икономика е отбелязала реален растеж от 3,1% през 2025 г., което е повече от два пъти над средния ръст за Европейския съюз от 1,5%.

Авторите на анализа обаче отбелязват, че този растеж се дължи основно на сектора на услугите, който е нараснал с 5,8%. В същото време индустрията отбелязва спад от 0,3%, което според експертите поставя въпроса за дългосрочната устойчивост на българската индустрия.

На европейско равнище Европейският съюз е отговорил на търговските ограничения чрез ускорено търсене на нови пазари и партньорства. От 1 май 2026 г. започна временното прилагане на търговското споразумение с Меркосур, напредват и преговорите с Индия и Индонезия, а паралелно се сключват нови договорености за доставки на критични суровини и метали.

Въпреки това авторите предупреждават, че само регулаторните мерки не са достатъчни за постигането на дигитален суверенитет. Анализът показва, че дефицитът в сферата на интелектуалната собственост се е увеличил с 14,6%, а при бизнес услугите достига 35,8%.

За България експертите препоръчват по-целенасочен секторен подход и значително увеличение на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност до 1,5% от брутния вътрешен продукт. Според анализа страната трябва да ускори и прилагането на механизма SAFE за технологии с двойна употреба.

Сред основните препоръки са също по-решителни действия срещу корупцията и лошото управление, които според авторите са ключово условие за привличането на дългосрочни и устойчиви инвестиции.

 Още през август миналата година заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов предупреди за негативните последици от американските мита. В интервю за БТА, дадено във връзка с влизането в сила на 15-процентните мита върху вноса от ЕС на 7 август, той посочи, че се очаква спад на българския износ към САЩ с около 32,8%, което се равнява на приблизително 1,5% от общия български износ. По негови оценки негативният ефект върху брутния вътрешен продукт на България е около 0,35%.

Разчетите на Министерството на икономиката тогава показваха, че среднопретегленото увеличение на митата върху българските стоки ще бъде 12,5%.

Барбалов припомни, че Европейският съюз е единственият търговски партньор на САЩ, за който се прилага двустепенен механизъм при определянето на митата. Според него, когато досегашното мито е било между 0 и 15%, то автоматично става 15%, а когато вече е било над този праг, ставката остава непроменена.

По думите му тази система има както положителни, така и отрицателни ефекти върху българския износ.

Още тогава той прогнозира, че най-силно ще пострадат медицинските, хирургическите и стоматологичните инструменти и апарати, както и износът на слънчогледови семена.

Негативно отражение се очакваше и при групата "друга апаратура", включваща тестомери, аеромери и сходни измервателни инструменти, при които митото се увеличава от 0,4% на 15%.

Водещи

Най-четени