Българките - по-работни от мъжете си 14.05 | 08:47

Поне 30% от българските работници се трудят повече от законово регламентираните 40 работни часа 5 дни в седмицата. Това става ясно от национално изследване за условията на труд, поръчано от Главната инспекция по труда.

"Това със сигурност е най-голямото такова изследване в последните 30 г. и може да се използва от държавата при вземането на решения, а не всичко да се прави на сляпо”, коментира ръководителят на екипа, направил изследването, Иван Нейков пред в. "24 часа". То е правено по два метода - допитване до хиляди работници и сравнение на отраслите по обективни критерии.

Данните сочат, че около 44% от наетите в България работят в събота, 6,2% - всяка събота. 23% се трудят в неделя. 16,4% от хората работят поне 5 дни в месеца по 10 часа.

В секторите "Доставка на електроенергия”, "Водоснабдителни услуги” и "Създаване на информация” се работи по над 50 ч седмично вместо законовите 40 часа. Общо 13% работят 50 ч., тоест шест дни в седмицата, а 6,7% дори над 50%.

Само домакините и работещите за чужди посолства не полагат извънреден труд.

31,9% от работниците получават пари за извънреден труд, а 16,4% имат допълнително заплащане и за работа в неделя и на официални празници.

Една трета от трудещите се извънредно са работници с високи доходи.

Данните от изследването са откроили и друга чисто българска тенденция - жените полагат повече извънреден труд от мъжете. Слабият пол в повечето случаи работи в рамките на 5 дни, но с по 50 и повече часа на седмица. При мъжете работните часове са разтеглени в 6 и 7-дневна седмица.

Събота и неделя са дните, в които трудът е най-опасен, установило още изследването.

Според данните в понеделниците на 2010 г. са се случили 400 трудови злополуки. Толкова са те и в останалите делнични дни, докато в събота и неделя броят им е 268 при много по-малко работещи.

"Когато се работи извън стандартната работна седмица, се нарушава естественият режим на работа, а в резултат на това се създават повече предпоставки за намаляване работоспособността”, коментират авторите на изследването.

Шокиращо, но най-голям дял на трудовите злополуки е установен в секторите на администрацията и финансите.

"Причината е, че това са сектори с висока регулация, които са на светло и всеки инцидент се докладва. Докато при мините и селското стопанство делът на сивата икономика и съответно на скритите инциденти е много голям”, каза Иван Нейков.

Големи разминавания са установени при възприятието на хората колко опасна за здравето е работата им и действителните резултати, уточни той. Според тях секторът "Здравеопазване” е най-опасен, там са и най-много случаите на насилие.

Обективно обаче най-опасна за здравето е работата в мина.

"Ние също се изненадахме защо се получава така, че сектори, които са опасни, не се възприемат така от работещите в тях. И стигнахме до извода, че е поради незнание, докато в здравеопазването хората са наясно с всеки риск”, обясни Нейков.

30% от работниците боледуват през годината, като най-много - 38%, са в преработвателната промишленост и финансовия сектор. 26,6% пък смятат, че здравето им е изложено на риск заради работата им. При учителите този дял е 77 на сто, а при лекарите 63%.

66,6% от работещите пък се определят като средно богати, а само 5% като бедни. Тук обаче причината се крие в приемането, че наличието на работа и заплата вече е достатъчно, за да удовлетвори хората.