Великобритания излиза от ЕС. Какво очаква бизнесът и хората у нас? 06.07 | 13:29

Още преди Brexit да се е състоял и дори преговорите на Великобритания за отделянето й от ЕС да са започнали, резултатите от референдума в Обединеното кралство започнаха да оказват силно влияние както на политическата, така и на икономическата обстановка. Главно в Европа, но също и в други държави по света. Само, ако се погледнат трусовете от последните 10-ина дни по валутните пазари, петролните борси, цената на златото и т.н., лесно ще се види, че реалният Brexit, който би трябвало да се случи след около 2 години, ще засегне живота и бизнеса на много хора не само във Великобритания, но и в държавите от ЕС. България не е изолиран остров и е сред страните, които биха могли да се определят като уязвими. Основната причина за това са няколко: наличието у нас на корпоративни структури, които включват компании в Обединеното кралство; все по-комплексни и развити търговски взаимоотношения и снабдителни вериги между нас и Великобритания; наличието на много българи през последните години, които избраха да живеят, учат и работят именно там.

След вота за Brexit на 23 юни за хората, чийто бизнес и лични дела ги свързват с Великобритания, възникват редица въпроси за практическите и правни последици. Екип на правната кантора New Balkans Law Office – с офиси в София и Лондон и с адвокати, квалифицирани в двете юрисдикции – представи днес пред представители на българския бизнес и обществени организации своите експертни коментари по тези въпроси.  

Стокообменът между България и Великобритания е малко над 1 млрд. евро по данни на Министерството на икономиката за 2015 г., което поставя страната на 8-мо място в износа ни и на 16-то като партньор при вноса.

Съществуват обаче рискове и в сферата на услугите, финасовия сектор, ситуирането на дружества във Великобритания, посочи Камен Шойлев, партньор в New Balkans Law Office. "В момента България и Великобритания са членки на общ пазар, не само на митнически съюз. С излизането на Лондон от ЕС това би могло да се промени и отрази негативно на бизнеса чрез редица тарифни и нетарифни ограничения”, посочи експертът.

Тарифните включват начисляването на мита и плащане на ДДС в определени случаи на внос. Според Шойлев проблемът с митата за българския експорт може да бъде преодолян по пет начина: сключване на споразумение за асоцииране между Великобритания и ЕС; прилагане на швейцарския модел, което означава договаряне на специални двустранни отношения между Великобритания в Евросъюза; Лондон да стане член на Европейската асоциация за свободна търговия; като член на Световната търговска организация Великобритания да прилага нейните правила. В Обединеното кралство има и идея да бъдат в краен случай премахнати едностранно митата, но тази идея е политически трудно постижима. Във вноса на стоки към България, първите четири способа биха елиминирали митническото бреме напълно или частично, обяснява експертът.

Според Шойлев обаче по-сериозно влияние за българския бизнес могат да имат нетарифните ограничения. България ползва много британския опит и експертиза в областта на финансовите, консултантските и адвокатските услуги. Във финансовата сфера например, освен ако не бъде изрично уговорено друго, ще се изгуби паспортизирането, което позволява при регистрация в една страна от ЕС да работиш във всички останали. Възможно е например това да засегне компании от секторите под лицензионен режим. Според Шойлев след 6 месеца до 1 година ще има повече яснота по тези рискове, тъй като тогава ще е вероятно да добият форма намеренията и на Обединеното кралство, и на другите страни-членки по преговорните им позиции за новите форми на взаимен достъп до пазарите им.

Ще има рискове и за някои групи от компании, включващи структури в Обединеното кралство, въпреки че те няма да бъдат веднага и пряко повлияни от евентуалното реализиране на Brexit, предупреждава Шойлев. Преди референдума от 23 юни, New Balkans Law Office са наблюдавали все по-често клиентите им в България да желаят да използват британски дружества заради много по-развитото правораздаване в областите на отношенията вътре в дружествата; с цел да се постигат определени правни ефекти, които българското право не предлага (или предлага само при акционерни дружества); заради възможностите за финансиране (например с рискови капитали, които са много по-изобилни в Лондон); заради ролята на английското право при сливания и поглъщания и заради по-добрата репутация, която придава наличието на английско дружество; за фирми които продават глобално, например в софтуерната сфера. Тези добри причини страните да използват английско право и английски корпоративни и правни форми няма да изчезнат в случай на Brexit. Те могат дори да бъдат допълнени с нови поводи за свързване с Обединеното кралство, ако Великобритания бъде принудена да повиши своята конкурентноспособност като намали корпоративния си подоходен данък до ниво под 15%, каквото намерение е заявил вчера британският финансов министър, обяснява Шойлев.

Същевременно обаче, ще трябва да бъдат преценени три потенциално нови риска, казва ескпертът:

- Евентуално затрудняване на прилагането на английското право при решаване на спорове в оставащите 27 страни-членки;

- Трудности при използването в бъдеще на структури с британски дружества при участие в български обществени поръчки или в регулирани сектори;

- Рискът Великобритания да повиши някои свои данъци, ако преди и по време на излизането й от ЕС бюджетът й бъде затруднен.

Неизвестните за бизнеса обаче не биха били неизбежни, обясни експертът. България ще остане член на ЕС и тя ще прилага Брюкселският регламент за определяне на компетентността на съдилищата и регламентите Рим I и II за определяне на приложимото право в повечето гражданскоправни и търговски контексти. Така в случай, че поне една от страните в спор е с местожителство или седалище в ЕС, ако в договора е посочено английското приложимо право, това ще следва да бъде прието от българския съд. Британските съдилища пък и без Брюкселския регламент имат практика да прилагат договореното приложимо право, обясни Шойлев.

Според експерта, добрата практика почти винаги изисква изрично договоряне на приложимото право и ако тя се спазва, рисковете са минимални. В определени бъдещи сценарии при Brexit обаче, българските съдилища ще прилагат процедура по признаване на решението на английския съд.

Съветът на експертите е, ако искате бързо и без усложнения решение на спор с английско приложимо право, да уговорите арбитражна клауза –  нещо, което може да бъде анексирано към съществуващи, или заложено отначало за бъдещи договори. Тъй като и двете държави са задължени да прилагат Нюйоркската конвенция за арбитражни решения и техните съдилища спазват това на практика. Някои контрагенти биха могли още сега да претендират, че референдумът сам по себе си следва да бъде уравняван с форс мажор и фирмите следва да разгледат договорите си, за да идентифицират евентуални такива слабости.

Пълният текст четете в Novinite.bg