Вместо да стопи дефицита в НОИ, пенсионната реформа ще го увеличи 03.07 | 20:00

Работещите не само ще плащат по-големи осигуровки и ще работят по-дълго, но и ще трябва да финансират (с другите си данъци) и по-голям дефицит в ДОО. Това заявява в свой анализ икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

Промените в Кодекса за социално осигуряване бяха гласувани на първо четене от парламента на 2-ри юли.  Според Николова пакетът представлява амалгама от мерки за снижаване на дефицита на държавното обществено осигуряване (ДОО) и други, които целят точно обратното – увеличаване на разходите и съответно на дефицита.

Макар в средносрочен план  в резултат на т.нар. "пенсионна реформа" да се постига известно подобрение на баланса на ДОО, в дългосрочен план промените не само не подобряват дефицита в ДОО, но и го влошават. През 2037 г. - последната година, в която се простират промените, дефицитът в ДОО ще достигне 1,2% от БВП, при положение, че по сега действащия кодекс той би бил около 1,1%, сочи Николова, като се позовава и на официалните актюерски сметки, които придружават проекта.

"В дългосрочен план новият пакет от мерки не постига основната си цел да снижи дефицита в разходопокривната система. И това, въпреки че осигуровките за фонд "Пенсии” на ДОО ще нараснат с 2 процентни пункта (с по 1 пр.п. съответно от началото на 2017 и 2018 г.), а възрастта за двата пола и за 3-те категории труд ще расте плавно до 2037 година", подчертава анализаторът.

Проблемът е, че паралелно с мерките за увеличаване на приходите (най-вече по-високите осигуровки и нарастващата възраст за пенсиониране), се прокарват и мерки, които водят до увеличаване на разходите на държавната пенсионна система. Като пример тя сочи постепенното повишение (от 2017 г. нататък) на тежестта на един година осигурителен стаж при изчислението на бъдещата пенсия до 1,5% . Друга мярка, която ще увеличи разходите, е отпадането на тавана на пенсиите за новоотпуснати пенсии от 2019 година. И двете мерки товарят сериозно разходната част  на ДОО, като по официални сметки първата мярка ще доведе до по-големи разходи в размер на 1,5% от БВП в края на периода, смята анализаторът на ИПИ.

Според Николова, освен че не подобряват по никакъв начин баланса на ДОО в дългосрочен план, което беше първоначалната и логична цел на цялото упражнение, мерките подкопават и действащия тристълбов модел на пенсионно осигуряване.

Предвиденото увеличаване на вноската към универсалните пенсионни фондове с 2 процентни пункта от 2017 г. се отменя, което е в явно противоречие със замисъла на пенсионната реформа от 1999-2000 г. Този замисъл предвиждаше постепенно да се намалява  ролята на 1-вия, разходопокривен, стълб (както в осигуряването, така и последващото изплащане на пенсии) за сметка на засилване на ролята на 2-рия, капиталов, стълб предвид финансовата неустойчивост на първия стълб в лицето на демографските тенденции в България, припомня тя.

С последните промени в КСО се прави точно обратното – засилва се ролята на разходопокривната система за сметка на личните пенсионни сметки във втория стълб. В тази посока беше и т.нар. "избор” за преместване на партиди от 1-вия във втория стълб, влязъл в сила от началото на 2015 г., който се детайлизира като замисъл с настоящите промени в КСО. Във финансово измерение това означава, че натрупаните средства по лични партиди в частните пенсионни фондове дългосрочно ще останат ниски. Това пък ще продължи да дава нужните аргументи за незначителността на втория стълб на тези (политици), които много биха се радвали да го закрият и да заграбят средствата в него, предупреждава икономистът от ИПИ.