Германският бизнес у нас поиска по-добро образование 09.05 | 16:44

По време на дискусия днес от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) се оплакаха от липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка, която да отговаря на нуждите на бизнеса.

Според представители на организацията, у нас работодателите масово не инвестират в повишаването квалификацията на работната сила, а куца и професионалното образование.

Затова и представителите на бизнеса поискаха да се подобри професионалното обучение, което да бъде ориентирано към практиката, както и да се въведат стандарти за работа на обучители и наставници, които да въвеждат младите в определена професия, както е в Германия.

Оказва се, че у нас подобни наставници има, но те наблюдават младите стажанти по програмата на Агенцията по заетостта "Ново начало - от образование към заетост". Директорът на агенцията Росица Стелиянова даде уверения да се помисли по въпроса за "институцията на наставника".

Германският бизнес от своя страна сам си решава проблема с обучението и квалификацията, като пример за това е "Liebherr”, които си имат собствен център за професионална квалификация и даже осигуряват работна ръка и за други германски компании.

Сериозен проблем за бизнеса се оказва и сивата икономика. Според представители на ГБИТК, в България е скъпо да си честен, защото работодателите, които плащат всички осигуровки на работниците и служителите си, са ощетени от нелоялната конкуренция на "тъмните" фирми.

Бизнесът поиска по-ефективен контрол от страна на държавата, тъй като хазната също е ощетена от невнасянето на осигурителните вноски. Ролята на "контрольор" биха могли да изиграят и синдикатите. Проблемът при тях обаче е липсата на смелост да влязат в проблемните сектори от икономиката и предприятия, а се занимават с фирми, при които "всичко е наред", смятат германските инвеститори .

Представителите на ГБИТК се оплакаха и от бюрокрацията при кандидатстването по програми на министерството и Агенцията по заетостта. Те поискаха облекчаване на процедурите за кандидатстване. Проблем за инвеститорите се оказва и бързото изчерпване на бюджетите по програмите и мерките. Росица Стелиянова в отговор каза, че предстои въвеждането на електронно подаване на документите, както и електронна отчетност, но заради контрола от Европейската комисия процедурите не могат просто да се формализират.

От организацията предложиха още държавата да подпомага инвеститорите в отдалечените райони на страната, които биха открили работни места и биха спрели процесите по обезлюдяване на цели населени места.