Гърция - трагичната историята на един лош заем 06.03 | 17:46

Икономическите проблеми на Гърция са добре известни на широката публика, но малцина знаят откъде тръгнаха реалните финансови проблеми на южните ни съседи.

Заемът от Goldman Sachs

През 2001 година Атина и популярната американска банка Goldman Sachs сключват споразумение, което сега се определя като "маскиране на дълг", пише Bloomberg. Гърция взима заем от 2,8 млрд. евро от банката, който представлява реално преструктуриране на дълг, тъй като по същество споразумението е дериват (суап). Дериватът е финансов инструмент, чиято стойност е производна на стойността на даден актив. Вместо обаче да търгуват със самия актив, участниците на пазара се договарят за обмяна на пари, активи или друга стойност в някакъв бъдещ момент.

По същество – Гърция преобръща свои облигации, оценени в долари и йени, в облигации в евро. Още в момента, когато се извършва операцията, Goldman Sachs вече е на печалба от 600 млн. евро поради стойността на валутните курсове тогава. Постепенно обаче задълженията на Гърция към американската банка растат лавинообразно – само до 2005 година Гърция вече трябва да обслужва дълг от 5,1 млрд. евро към Goldman Sachs.

Какво прави Атина и какво се получава

Какво обаче се случва – обмяната на облигации в долари и йени в облигации в евро се извършва като се използва т.нар. историческа лихва – механизъм, който води до намаляване на дълга. Отделно обаче се фиксира и доходност за обслужване на дълга, която е в две форми – фиксиран и плаващ курс. Дължимото се изчислява на базата на спекулативно количество дълг – например базата е 1 млн. долара, което значи, че доходността (лихвата), независимо дали е фиксирана или плаваща, се умножава по 1 млн. долара. В случая с Гърция базата е над 15 млрд. евро – близо пет пъти повече, отколкото е размерът на самия заем, взет от Goldman Sachs в замяна на гръцките облигации. А прогресията на обслужване на гръцките задължения се увеличава непрекъснато.

"Гърция влиза в капана на сложните финансови инструменти – лоша сделка и клиент, който банката не обслужва добре предвид рисковете, които поема с деривата", коментира Сатяджит Дас, консултант по рискове на финансовите пазари и автор на книгата "Extreme Money: Masters of the Universe and the Cult of Risk”.

От Goldman Sachs отказват да разкрият колко точно са спечелили от деривата.

Защо се стига до сложни финансови инструменти?

Тук възниква въпросът защо изобщо е направена подобна сделка. Просто е – Гърция се е опитала да влезе в Маастрихтските критерии за съотношение на публичен дълг към БВП (60%) и бюджетни задължения към БВП (3%).

Суапът представлява договор за преобръщане на дълг в чуждестранна валута в задължение в местна валута, като това се прави по пазарен курс. През 2003 година става ясно, че първоначално сделката с Goldman Sachs носи сваляне на гръцкия дълг с 2%. Но за да плати главницата от 2,8 млрд. евро на американската банка, Атина прави нов суап, който е обвързан с друга лихва – доходността по самите гръцки книжа, която е свързана с инфлацията в страната. А с годините тя расте, т.е. върху главницата се качва непрекъснато по-голяма лихва, защото на 11 септември, 2001 година, американският борсов пазар се срина и това повлече надолу всички останали борси и облигации. Последва и ипотечната криза от 2007 година, която доведе до световна финансова криза.

Най-интересното е, че първият суап има гратисен период на връщане – три години. Ако дотогава това не стане (2004 година), то Гърция трябва за 15 години (до 2019 година) да се разплати с Goldman Sachs.

До 2008 година, съгласно счетоводните правила на Евростат, всяка страна-член на еврозоната може да използва т.нар. непазарни лихви по суапове, за да намалява дълга си. Според Христофорос Сарделис, директор на Гръцката сметна палата по времето на вземане на заема от Goldman Sachs, Италия също е използвала суапове, за да контролира дълга си. От 2008 година обаче Евростат променя правилата, а Гърция не съобщава за сделката с Goldman Sachs.

От Bloomberg News са завели иск пред Европейския съд, в който искат разкриване на информация от ЕЦБ за дериватите, които Гърция е използвала през годините, за да преобразува дълг. ЕЦБ вече заяви, че публичното оповестяване на информацията може да навреди на пазарите и на търговските партньори на най-влиятелната финансова институция в света. Решението на съда тепърва се очаква.