Да се харчи или да се пести във време на инфлация? 21.08 | 10:40

Пандемията роди няколко феномена, сред които може да се нареди и този, че невиждан брой чартъри излетяха за Занзибар - дестинация не само без COVID ограничения, но и по-евтина от предпандемичните времена. Оттогава се отприщи голямо пътуване по подобни места със спестените от обичайните почивки пари.

Продължаващата да се ускорява (на годишна база) инфлация поставя финансите на нови изпитания и вкарва в размисли като този - защо да се пести, ако тя яде парите, дали пък не е по-добре парите да отидат за някое скъпо пътешествие или за смяна на колата, което така или иначе ще се наложи скоро. С други думи - да се пестят ли непрекъснато обезценявани пари, или да се харчат?

В ситуации като тази всеки търси решение, което да е хем универсално, хем индивидуално, казва Десислава Николова, финансов анализатор от "Моите пари".

А вие имате ли авариен фонд?

Според нея спестените пари в никакъв случай не трябва да бъдат оставени на депозит, освен ако не става дума за т. нар. авариен фонд, който всеки трябва да има. Учебникарско правило е, че поне 10% от месечния доход трябва да отива в него.

Той може да бъдат държан на депозит, в разплащателна сметка или по друг начин, стига да има лесен достъп до него в случай на нужда. Целта е при загуба на работа или при здравен проблем човек да може за 6 месеца да си посрещне задължителните разходи - за храна, битови сметки, кредит, лизинг - всичко, което е фиксиран разход.

Време е за бюджет, но написан на лист

Според Николова е много важно не просто наум да разпределяме доходите си по перата на месечните разходи, които смятаме, че си знаем наизуст, но и да го напишем - било на лист, било в "Ексел". Причината е, че повечето хора имат в ума си конкретни калкулации, които са много различни от това, което се случва в действителност. Писменият бюджет има за цел е да се види нагледно разпределението, а то е важно. В него 50% от месечния доход трябва да покрие разходите за храна, здраве, комунални услуги, основни стоки за бита, наем, транспорт, дрехи - всички фиксирани разходи.

Друга част - 30% от дохода, се заделя за удоволствия - посещение на заведения, хобита, почивки.

Останалите 20% от месечния доход трябва да отидат в аварийния фонд, за инвестиции, спестявания.

Николова отбелязва, че в условията на висока инфлация това разпределение може да търпи промени. Причината е, че тези 50% от дохода нарастват заради повишението на цените. Това означава, че може да се взима от фонда за удоволствия, за да се допълнят парите за фиксирани разходи. С други думи потребителят да се лиши от редовния брой посещения на ресторант, например и дори почивка. Това може да се наложи въпреки че във времена на висока инфлация обичайно хората търсят по-евтини заместители на обичайните продукти, които купуват.

Изземването от фонда за удоволствия за целите на неизменните разходи очаквано е неприятно за всеки или както казва Десислава Николова: когато дадеш полезен съвет за личните финанси и повечето хора свързват това, което трябва да направят, с болка, която не искат да преживяват.

Как да се множат парите

Всичко спестено над аварийния бюджет трябва да бъде инвестирано, още повече сега при тази висока инфлация, смята Николова.

Посочва, че няма универсално решение в какво да се влагат свободните пари. Напомня, че често, когато човек се обърне за консултация към професионален инвестиционен фонд, първо минава през определяне на рисковия профил. "По мои наблюдения, пък и от проучванията, които съм правила, излиза, че българите като цяло нямат склонността да поемат финансови рискове и затова предпочитат да държат спестяванията в депозит и да купуват имоти, защото това е добре познато, макар че може имотът да се окаже надценен и това да доведе до загуба", казва Николова.

Самата тя обичайно не препоръчва да се залага на определен вид актив като валута, метал и др., а по-скоро да се търси дългосрочна инвестиция, за да се неутрализира влиянието на инфлацията. Съвети за подобни ходове дават тъкмо лицензираните инвестиционни посредници.

Банките също предлагат алтернативи на депозита

Заради наводняването с пари големите банки от поне година изобщо спряха да приемат срочни депозити, а на традиционните спестители взеха да предлагат алтернатива - инвестиционни продукти. Това са оразмерени според риска инвестиционни пакети. Това повечето финансисти определят като добра практика, която помага да се промени нагласата и да се види, че освен депозит парите могат да работят за притежателя си. Същевременно обаче подобни вложения не носят кой знае каква доходност, а може да се окаже и че размерът на таксата за обслужване я надхвърля, защото обичайно тези пакети са за консервативно инвестиране.

Измамите никога не спят

Измамните обещания за бързи печалби на големи суми при нищожни вложения никога не са излизали от мода. На тях особено уязвими са младите хора, които все още нямат нито сериозен житейски, нито опит във финансите, а освен това публикациите в социалните мрежи на хора, демонстриращи луксозен живот, допринасят за залитането им към подобни схеми.

Десислава Николова отбелязва, че напоследък се разпространяват нов вид измами, свързани отново с бързо забогатяване като от кандидатите се изисква участие в онлайн курс, членуване в клубове срещу такса и ангажимент да привличат нови участници. Това е добре познатата типична пирамидална схема.

Николова посочва, че чрез инвестиции не се забогатява бързо, нито някой лицензиран фонд би предложил такова нещо.

Предупреждава младите хора да бъдат внимателни, когато им се предлагат бързи и лесни печалби, защото това е знак, че със сигурност става дума за измама. Казва, че т. нар. мултилевъл маркетинг, който се развива чрез непрекъснато привличане на нови и нови участници, не е нещо ново, но за разлика от добре развитите страни в България няма развито законодателство, което да го регламентира. Това позволява и бързото разрастване на този вид примамки.

Левовете - в марки

От зората на демокрацията повечето българи имат рефлекс да защитават парите си като ги обръщат в конвертируема валута. Традиционно в миналото това спасение бе в американския долар или герамнаската марка.

Докато България е във валутен борд, при което левът е обвързан преди с марката, а сега с еврото, превалутиране на депозита е безмислено, казва Николова. Напомня, че основното правило е депозитите и кредитите да се вземат във валутата, в която човек получава заплатата си. В противен случай може да се наложи в някакъв момент превалутиране, от което той да загуби, тъй като курсовете на валутите се променят.

Напомня за случая, в който преди години редица потребители взеха жилищни кредити в швейцарски франкове, които бяха рекламирани като изгодни от банките, но след това франкът значително поскъпна и това увеличи дълговете на хората.

Лихвите по депозитите никога няма да са същите

Притежателите на депозити сигурно с умиление си спомнят за отминалите времена, когато лихвите по депозитите бяха достигнали 6-7%. След като централните банки, в частност ЕЦБ, започнаха да вдигат основните си лихви, се очаква и тези по депозитите да започнат да отлепват от дъното. Според Николова това може да се очаква месеци след решенията на централните банки, а за достигане на споменатите вече нива едва ли може да се мисли. А да се очаква доходността от депозит да компенсира инфлацията изобщо не може да се разчита. По последни данни на НСИ тя е 17.3% през юли на годишна база.

Николова напомня, че още след решението на ЕЦБ да започне да повишава водещата си лихва повечето големи банки премахнаха таксите, които събираха от притежателите на големи депозити, за да ги съхраняват. В същото време едва 4, и то малки банки, към момента започват минимално да повишават лихвите по депозитите, но тъй като те имат малък пазарен дял не може да се говори за тенденция на пазара.

Източник: Дневник