Дизел - 2,74 лева на литър, бензин A95 - 2,68 лева на литър 21.03 | 17:14

Поскъпването на някои бензиностанции върви със скоростта на светлината

От Ивайло Ачев

Дизелът достига 2,74 лева за литър, а бензинът А95 удря 2,68 лева на литър. Това показа проучване на програма "Хоризонт" на БНР.

Като цяло ценита на дизела варират между 2,60 лева и 2,69 лева за литър, а на бензин A95 - между 2,63 - 2,64 лева за литър.

Повишението на цените на някои големи вериги бензиностанции е в диапазон 5 до 10 стотинки на литър. То е факт след като "Лукойл" вдигна цените на едро с близо 2%.

"Искрено ми се иска цените да падат, но не виждам предпоставки това да се случи. Светът е в криза". Песимистичната прогноза даде шефът на "Лукойл България” Валентин Златев в ефира на bTV в неделя, 18 март. Като причина за състоянието на пазара той определи намаления износ на Ирак и Либия. Положението би станало още по-тежко, ако се стигне до военна интервенция в Иран. В такава ситуация работата на българските политически институции била да измислят начин да направят удара по-лек за хората.

Междувременно министърът на транспорта Ивайло Московски коментира след правителственото заседание в Кюстендил, че цените на горивата трябва да се определят на пазарен принцип. Държавата няма много инструменти да се меси при определянето им, смята министърът.

Московски обясни, че следи ситуацията и припомни решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че има картелно споразумение между трите основни компании на пазара. Сега те обжалват това решение и ако успеят да докажат правотата си, няма да бъдат санкционирани. Ако обаче не не успеят, ще настояваме за максимален размер на санкциите, добави Московски.

Председателят на антимонополния орган Петко Николов беше доста по-лаконичен. На въпрос има ли картел при търговията с горива, той отговори: "От мен не можете да чуете подобно нещо на този етап. Има определение на Комисията, с което са предявени твърдения за евентуално извършено нарушение". 

От думите на председателя на КЗК стана ясно още, че четирите обвинени компании имат 30 дни, в които да се запознаят с документа, да представят своите възражения, подкрепени с доказателства. След това те имат още един месец да поискат да бъдат изслушани. Тогава КЗК ще вземе предварително решение и ако то сочи наличие на картел, трябва да бъде представено в Европейската комисия, тъй като е нарушение и на европейското антимонополно законодателство.

До един месец след разглеждане на представените доказателства ЕК трябва да се произнесе по решението на българския антимонополен орган. Ако ЕК подкрепи КЗК, българският орган трябва да вземе окончателно решение.

При потвърждение за наличие на картел петролните компании ще могат да обжалват решението в тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), добави Николов.

Максималната санкция, която може да бъде наложена на участващи в картел компании, по закон е до 10% от годишния им оборот за периода, в който се докаже наличието на картела.

Водещи

Най-четени