ЕЦБ като извор на стабилност – съмненията се засилват 06.10 | 13:22

Само преди месец една новина разтърси финансовите пазари – представителят на Германия в Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Юрген Щарк подаде оставка. Неговото оттегляне затвърди впечатлението, че най-могъщата финансова институция в Европа изпитва сериозни трудности и вътрешни сътресения, които остават скрити за широката общественост.

В началото на годината и друг емблематичен представител на Германия в ЕЦБ се оттегли от поста си – управителят на Германската централна банка (Бундесбанк) Аксел Вебер. Дълго време той беше сочен за наследник на отиващия си в края на месеца президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише.

Юрген Щарк не е от хората, които обичат да са под светлината на прожекторите. Но кризата в еврозоната го принуди да излезе на сцената и да изиграе запомняща се и противоречива роля.

Щарк е човек, който е работил за въвеждането и укрепването на единната европейска валута от самото начало. Като съветник на бившия германски финансов министър Тео Вайгел той помага за създаването на фискалната основа за въвеждане на еврото и за създаването на Пакта за стабилност и растеж.

Близките до Щарк хора, които го познават от години в качеството му на финансист и банкер, използват думи като "лоялен", "солиден" и "леко резервиран", описвайки 63-годишния германец. Той обича малките и простички неща в живота – например говежда наденица, която редовно си купува по време на съботната разпродажба в любимия му магазин във Франкфурт. Той като истински пруски гвардеец, казва колега на Щарк, е целеустремен и готов да изпълни дълга си на всяка цена. Но точно в средата на най-голямата криза Щарк изостави поверения му пост - решение, което породи множество въпроси.

В началото на септември ЕЦБ официално съобщи, че Юрген Щарк подава оставка като представител на Германия в Изпълнителния съвет на ЕЦБ "поради лични причини". Според една дузина банкери и чиновници, до чието мнение Reuters се допита, Щарк напуска заради монетарната политика на ЕЦБ под ръководството на Жан-Клод Трише и убеждението му, че тя няма да се промени с идването на новия президент Марио Драги.

Професионалните разбирания на Щарк за финансовото управление на еврозоната, както и на германските финансисти в голямото им мнозинство, обхващат на първо място грижата за нивото на инфлацията. Но потребителските цени обаче минаха на заден план през последната година за ЕЦБ, която сега се е превърнала в донор на ликвидност за всяка банка в малко по-нестабилно състояние. Нестабилност обаче не значи фалит, вярва Щарк. На същото мнение е и Аксел Вебер, бившият президент на Германската централна банка и член на борда на директорите на ЕЦБ, както и основен кандидат за следващ президент на ЕЦБ само допреди девет месеца.

През последните 16 месеца Европейската централна банка е купила гръцки, ирландски, португалски, италиански и испански държавни ценни книжа на стойност 160 млрд. евро. Този подход е типичен за Федералния резерв на САЩ и е известен под името "квантитативно облекчение". На прост език това означава печатане на пари. Според германските финансисти този похват размива границите между монетарна и фискална политика, удря по покупателната стойност и води до скок на инфлацията, а с това се губи и доверието в ЕЦБ като извор на стабилност.

Напускането на Щарк и Вебер ясно показва, че ЕЦБ е на кръстопът. Жан-Клод Трише, човекът, който през последните 12 години успяваше да съчетае консервативния северен подход в управлението на финансовия сектор с темпераментната южна кръв, също слиза от сцената. На 1 ноември досегашният гуверньор на Италианската централна банка Марио Драги поема щафета. Той е известен като "тих", "дискретен" и често пъти мълчалив по време на заседания на борда на ЕЦБ. Доста хора се надяват, че като президент на ЕЦБ той ще действа повече като германец, а не италианец, но само времето ще покаже какво ще се случи.