Едва 2.4% от домакинствата у нас ползват газ 10.05 | 16:18

Каква е ползата от използването на природен газ светът е установил още след първата петролна криза през 1973 година - тогава е първата вълна на масово газифициране.

От тогава всички страни в Европа с различна степен на успеваемост внедряват природния газ както в масовите производства, така и в дома на потребителите. Това посочи по време на кръгла маса "Природният газ – инструмент за нисковъглеродна икономика" Иванка Диловска – председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.

В България първите домакинства, които преминават на газ, са от 2001 година. От тогава досега газовата инфраструктура, необходима за присъединяване към мрежата, е достъпна за едва 10% от хората у нас. По-големият проблем е, че от тях едва 3% са предпочели да използват газ.

Причините за това са най-различни и почти всички са свързани с доходите на населението, но и с нелоялната конкуренция на другите източници на енергия.

Пример, който илюстрира това, е употребата на газ пропан-бутан. Практически всеки може да си купи бутилка с компресиран газ, налягането на който е 16 бара, докато за прекарването на природен газ, чието налягане е 800 пъти по-ниско, т.е. по-безопасно, са необходими месеци обикаляне по институциите за събирането на общо 15-16 подписа и позволението на съседите в кооперацията, коментира Сашо Дончев – председател на УС на Българската асоциация "Природен газ" (БАПГ).

Статистиката

В момента у нас 16% от общините имат достъп до природен газ, а 24% от общото потребление в битовия сектор се задоволява от природен газ. Ако се направи съпоставка между потреблението тук и в ЕС, ще стане ясно, че енергийното потребление на газ в страната е 12.4% от общото, докато в ЕС е 24%.

У нас 5.6% от природния газ се използва за електропроизводство, докато в ЕС процентът е 26.6 на сто. Газът в крайното енергийно потребление у нас е 11.9%, а в ЕС е 23%. Най-шокиращо обаче е разминаването в данните за природния газ, използван за битово енергийно потребление - у нас домакинствата на газ са само 2.4%, докато в ЕС са 42%.

На фона на Националната енергийна стратегия 2020 тези данни са смущаващи. Националните цели за 50% спестяване на енергия и 55% подобрена въглеродна интензивност на икономиката могат да бъдат постигнати, но за целта е нужна политическа активност, каквато до момента липсва.

Според министри и експерти основният проблем е в тромавата нормативна база, освен това са необходими промени в Закона за енергетиката и Закона за устройството на територията.

Какви са ползите от газификацията?

При внедряването на природния газ в бита и промишлеността в рамките само на 30% от общото потребление, за една година могат да бъдат икономисани 3.3 млн. тона първична енергия и 4 млн. тона емисии въглероден диоксид.

Природният газ влияе негативно на околната среда с едва 5% от това, което води като замърсяване употребата на въглища. Преминаването към природен газ не влияе положително единствено за околната среда, но и върху доходите на хората.

От използването му могат да бъдат спестени близо 2 хил. лв. годишно, ако преди това домакинството е използвало нафта.

Какво пречи на газификацията у нас?

Първият проблем е развитието на мрежата – все още у нас има места, където това не се е случило, а се оказва, че инвестицията е прекалено голяма за дейност, която се развива бавно. Тежките административни тежести допълнително пречат за развитието на мрежата, както и нелоялната конкуренция на енергийния пазар.

От друга страна хората са с прекалено ниски доходи, за да могат да си позволят да инвестират 4000 лв. за присъединяването си. Освен това липсват ясни ценови сигнали, т.е. никой не знае какви ще бъдат цените на газа след 3-5-10 години, а управлението не следва единна енергийна политика и това допълнително всява смут и в бизнеса, тъй като договорите с "Газпром" изтичат, а не се знае при какви цени ще бъдат преподписани новите.

Според Диловска е необходимо да бъдат въведени различни стимули за присъединяване. Това е практиката, позната в страните от ЕС. Например в Гърция са имали същия проблем като у нас – има изградена ифраструктура, но клиентите не се присъединяват. Решението за страната е данъчни облекчения. У нас в момента се прави точно обратното.

Според Сашо Дончев в България хората са практически наказвани, че газифицират имотите си, тъй като след газифициране се вдига данъчната оценка на имота, а след това и данъка, който потребителя трябва да плати, както и данък смет.

В Дания, за да преминат повече хора към природен газ, са направили прехвърлянето задължително. Тази страна е сочена за пример като една от най-екологичните държави в ЕС и очевидно има защо. Същият проблем в Ирландия пък е решен като са вдигнали цената на въглищата, които са били масово употребявани.

В Португалия слабият интерес към газифицирането заради ниските цени на тока, е решен с безплатна консумация за една година, като средствата за това идват от различни фондове, които ние също можем да използваме (например, фондът за компенсиране затварянето на АЕЦ "Козлодуй" има такива предвидени средства – бел. ред.).

Какво може да се направи

Иванка Диловска посочи, че развитието на газпреносната мрежа у нас може да бъде улеснено ако "Булгартрансгаз" развие газопреносната си мрежа и разработи дългосрочен план за развитие на мрежата.

Друга алтернатива е "Моделът на трите мрежи" - съществуващата преносна мрежа Булгартрансгаз, свързващата преносна мрежа Булгартрансгаз и частни инвеститори, и третата разпределителна мрежа – газоразпределителни дружества.

Стимулите за бъдещите битови потребители могат да дойдат по линия на новия транш от 300 млн. евро по фонд "Козлодуй", 4% от бюджета на оперативните програми за енергоспестяване, продажба на неизползвани квоти за въглероден диоксид, приходите от търговия с емисии след 2013 година и от ОП "Конкурентоспособност" - 200 млн. евро.

За намирането на решение на посочените проблеми министърът на околната среда и водите Нона Караджова заяви, че ще бъде направена Междуведомствена работна група, в която ще участват освен Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Министерство на финансите (МФ), Българска асоциация "Природен газ" (БАПГ) и представители на бизнеса като до края на 2011 година ще бъде направена програма с детайлни мерки.