Еднодневните трудови договори - до 90 работни дни в годината 20.05 | 13:19

Въвеждането на еднодневни трудови договори, промени в работното време с променливи граници и уеднаквяването на продължителността на платен отпуск за всяко дете без ограничения са промените в Кодекса на труда, които бяха одобрени от правителството.

Кабинетът предлага приемането на нова законова разпоредба, с която се дава възможност на регистриран земеделски стопанин да сключва еднодневен трудов договор с работник. Този вид договор ще може да се сключва в дейност "Растениевъдство” само за прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци и розов цвят, за професии, които не изискват специална квалификация.

Предвидено е, че работник ще може да полага труд по този вид договори не повече от 90 работни дни в календарната година. Също така изрично се упоменава, че работодателите не са длъжни да изпращат уведомления в Националната агенция за приходите, не връчват длъжностна характеристика и не издават заповед за прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока му. Условията и редът за издаване, регистриране и отчитане на тези трудови договори ще бъдат определени в наредба, която ще бъде издадена от министъра на труда и социалната политика.

Законопроектът предвижда тези работници да се осигуряват само във фонд "Пенсии” и фонд "Трудова злополука и професионална болест”, а паричните обезщетения при настъпила трудова злополука и професионална болест да се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.

С промени в Закона за здравното осигуряване се създава възможност за времето, през което ще бъдат наемани, лицата да бъдат здравно осигурявани, като вноските ще се внасят авансово от работодателите, заедно с парите за социално осигуряване.

Предлагат се и изменения, с които ще се даде възможност лицата, които полагат труд по време на сезонната селскостопанска работа да не бъдат лишавани от паричните обезщетения за безработица.

Очаква се регламентацията на трудовия договор за един ден да доведе до приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване с до 19 200 000 лв. и от данъци върху доходите на физическите лица с до 5 300 000 лв. Предвидено е разпоредбата да се прилага до 31 декември 2015 г. След като бъде направен анализ на приложението й, може да се удължи нейното действие, включително да се разшири приложното й поле и за други дейности при доказана ефективност.

Със същия законопроект се предлага и промяна относно установяването на работно време с променливи граници. Целта е създаване на правна възможност за по-голяма гъвкавост на работното време за работника или служителя и въвеждане на по-либерален режим при разпределение на работното време в рамките на работната седмица. С друга промяна се предвижда след използване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, всяка работничка или служителка да има право на допълнителен отпуск за отглеждането му до навършване на 2-годишна възраст.

Предложената промяна цели уеднаквяване на продължителността на отпуска за майчинство за четвърто и следващо дете с този за първо, второ и трето дете. Така се осигурява равнопоставеност при отглеждането на децата в семейството, независимо от техния брой. В резултат от предложената промяна правото на платен отпуск за майчинство за четвърто и следващо дете ще бъде в размер на две години, а не на година и половина, както досега. Поради това отпада необходимостта от 6-е месеца неплатен отпуск, на който имаха право такива майки.

Предлага се и нова административна мярка – контролните органи на инспекцията по труда да могат да поставят специален знак в случаите, когато спират дейността на предприятия, производства и обекти, тъй като нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората.