Забравете за "черния лебед" на Европа, идва времето на "сивия носорог" 31.12 | 14:00

Забравете за "черния лебед" на Насим Талеб, през 2023 г. вероятно по-често ще става дума за "сивия носорог" на американката Мишел Укър и то особено в разговори за енергетика и поскъпване на живота.

Почти 90% от 37 икономисти, анкетирани от "Файненшъл таймс", смятат, че еврозоната - основният търговски район за България - вече е в рецесия и мнозинството от тях прогнозират свиване на БВП през цялата следваща година. Очакванията им са почти неуловимо под нивото на стагнацията - свиване от 0.01%, но са 3-4 пъти по-мрачни от тези на Европейската комисия и Европейската централна банка.

Основната причина са високата инфлация и потенциалният недостиг на енергия, които ще намалят производството и ще се отразят на пазара на труда. Особено при риска Русия да спре окончателно вноса през Украйна и България и вероятността през 2023 г. да се повтори цикълът с трескаво търсене на природен газ за следващия отоплителен сезон с поредна фаза на адаптиране на бизнеса и още по-намалено търсене от потребителите.

Същите потребители, които в поредното месечно допитване на ЕЦБ през октомври, публикувано преди две седмици, казаха, че растат очакванията им за инфлацията догодина - до медианен показател от 5.4%. Според 14 хил. души от шестте най-големи икономики в еврозоната инфлацията ще остане над 3% до края на 2025 г. (при целеви годишен показател на ЕЦБ от 2%). Инфлацията в зоната е около 10% тази година и намаляването ѝ няма да се ускори преди средата на 2023 г. От ЕЦБ обръщат внимание, че песимизмът на потребителите се запазва, независимо от очакванията им за рецесия и изоставане на доходите им от темпа на поскъпване - механизъм, който иначе намалява инфлацията.

Какво общо има "сивият носорог" на Мишел Укър с тези очаквания за продължителна висока инфлация?

Терминът от 2013 г. описва не внезапни и изненадващи събития, които Талеб нарече "черни лебеди", а такива, които е много вероятно да се случат, появяват се постепенно след поредица от предупреждения и видими признаци, че се задават или вече се случват, имат голямо въздействие, но биват игнорирани или омаловажавани твърде дълго време. Когато политици и лидери не успяват да се справят със заплахи преди те да излязат от контрол, реагират твърде бавно и късно и с действията си често удължават кризата, има класически случай на "сив носорог":

Високата цената на газовата и енергийна зависимост от Русия, която сега Европа плаща, беше известна от години.
Вдигането на лихвите в еврозоната трябваше да започне месеци по-рано и по-решително.
Търговските банки щяха вече да са оскъпили ипотечните и потребителските кредити и да охладят бума в строителството и цените на жилищата.
Правителствата трябваше да ограничат изливането на милиарди, предвидени за помощ за излизане от шока от пандемията, но всъщност засилили проблема, защото бизнесът се беше възстановил и без тях.

За световната икономика през 2023 г. все още не е ясно дали САЩ ще избегнат рецесия през втората половина на годината заради постоянен инфлационен натиск или твърде агресивни действия на Федералния резерв. Високо остава напрежението с енергийните доставки и какво ще се случи с китайската икономика. Като се добавят ходът на войната в Украйна, някой възможен шок в цените на суровини и няколко природни бедствия, вероятността от глобална рецесия все още е висока.

ЕЦБ вдигна тази година лихвите с 2.5 процентни пункта и се очаква да продължи с нови стъпки през новата година. Икономистите, анкетирани от "Файненшъл таймс", очакват вдигане на цените в еврозоната с 6% през 2023 г. и с 2.7% през 2024 г. (прогнозата на ЕЦБ е за 6.3% 3.4%). В същата анкета се прогнозира повишаване на заплатите със средно 4.4% догодина (5.2% прогноза на ЕЦБ), което очевидно е под темпото на поскъпване за 2023 г.

Какви мерки предприема Европа:

Министрите на енергетиката на страните от Европейския съюз се споразумяха за таван на цената на газа в целия блок. Ограничението може да бъде задействано от 15 февруари 2023 г., но има доста критики за ефективността и дори за смисъла му.

Долната камара на парламента на Германия прие законодателство на стойност около 100 милиарда евро за ограничаване ефекта вурхе сметките за електроенергия и газ за домакинствата и индустрията от януари. Правителството се съгласи да национализира вносителите на газ Uniper и Sefe.

Правителството на Унгария и работодателите от частния сектор се споразумяха за 16% увеличение на минималната заплата за следващата година.

Румъния ще увеличи държавните пенсии с 12.5% от януари.

Чешкото правителство одобри ограничаване на цените на електроенергията и природния газ за големи компании на същото ниво като цените за домакинствата и малките фирми, които вече са в сила. За големите индустриални потребители помощта е до 80% от потреблението през предходните три години, за да бъде стимулиран едрият бизнес да пести енергия.

Португалия ще ограничи увеличението на регулираната цена на електроенергията през следващата година до 3.3% за около 1 милион домакинства и малки предприятия

Словакия ще постави таван на цените на енергията за домакинствата през следващата година.

Кабинетът на Испания одобри ипотечни облекчения за повече от 1 милион уязвими домакинства и още 10 млрд. евро енергийни помощи.

Италия планира да похарчи около 21 милиарда евро през следващата година за облекчаване на разходите за енергия.

Великобритания обяви нова версия на съществуващия таван на сметките за енергия и каза, че ще повиши пенсиите и социалните помощи в съответствие с инфлацията.

Франция напълно национализира енергийната група EDF. Правителството ще ограничи повишаването на цените на електроенергията и газа за домакинствата с 15% през следващата година и помага на затруднените малки и средни фирми.

Полша ще ограничи цените на електроенергията за малки предприятия, болници и домакинства през 2023 г. и ще увеличи два пъти минималната заплата.

Хърватия постави таван на цените на електроенергията до март.

Проблемът засяга всички водещи развити и развиващи се икономики - според прогнозата на Организацията за иконоическо сътрудничество и развитие (ОИСР) потребителските цени в Г-20 ще достигнат ръст от 8% в края на тази година и инфлацията ще остане 5.5% догодина. След болезнената и "поликризисна" 2022 г. ни очаква една неприятна и може би мрачна 2023 г., казват анализатори.

Източник: "Дневник"