Законова защита от произвола на банките поиска българският бизнес 23.01 | 17:23

Да се изготви и приеме Закон за фалита на физическите лица, да се направи реформа в частното съдебно изпълнение, за да не бъде частният съдебен изпълнител посредник между гражданите и банките, както и да се въведе фигурата на финансовия омбудсман.

Това поиска председателят на Асоциацията на българския бизнес Светозар Николов на пресконференция заедно с адвокат Веска Волева, която нашумя в последните дни покрай словесния си двубой с председателя на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян.

Искането си за горните три неща Николов аргументира със спешната нужда най-накрая държавата да въведе реален контрол върху произвола на банковия сектор върху бизнеса. По думите му от няколко години се извърша своеобразна приватизация на българския дребен и среден бизнес от страна на банките, които поемат контрола върху различни бизнеси в цялата страна посредством утвърдени практики и законодателство, позволяващо им да променят условията по кредитите.

Той припомни ситуацията на банковия пазар в периода 2005 - 2008 г., когато имаше бум на отпуснатите кредити, но в момента заради влошената икономическа обстановка се е стигнало до огромна междуфирмена задлъжнялост и фалити на фирми. За това обаче, според мнението на Светозар Николов, банките само спомагат.

Според него правилното решение е не министър Симеон Дянков да моли банките да намалят лихвите, а да се създаде законодателство, което да предоставя реални права за защита от банковия произвол.

Банките имат свръхголеми права за сметка на потребителите, категоричен е Николов и посочи, че с промени в  Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) банките имат права като държавата и общините по отношение на незабавното събиране на задължения. Именно тези законодателни постановки атакува и адвокат Веска Волева, която вече спечели няколко дела на първа инстанция срещу едностранното покачване на лихвите от страна на банки.

По отношение на ГПК тя беше категорична, че той поставя на едно ниво като права банките с държавата и общините, но без да им вменява онези задължения и отговорности в регламенти. Недостатъци има и в съществуващата система за уведомяване при производство по принудително събиране на задължения.

Именно в това отношение адвокат Волева посочи, че единственият начин при съществуващото законодателство гражданите да се предпазят от произвола е само реално договаряне, а не бланков договор при взимане на кредит, а за тези, които вече са теглили кредити – редовна проверка по ЕГН в съда за стартирали производства. 

Според Светозар Николов в България има картел между банките за лихвите и условията по кредитирането, а в законодателно отношение банките са изключително облагодетелствани. От Асоциацията на българския бизнес има заведено дело, което в момента се намира във Върховния административен съд, въпреки че Комисията за дискриминацията е постановила, че няма нарушение. Също така от съответната комисия не са установили и доказателства за сключване на картелно споразумение.

По думите му обаче на пазара субектите не са равнопоставени, а банките са прокарали нормативните си предимства с лобизъм, който е във вреда на бизнеса и на обществото. Той даде пример със стенограма от заседание на правната парламентарна комисия още от 2007 година, на което е присъствал и представител от управлението на банка ДСК - Диана Андонова.

Николов поиска записаното в ГПК за незабавното взимане на задълженията от страна на банките да бъде премахнато. Тези институции трябва да трябва своите права в съда като равнопоставени субекти. Това ще бъде единственият начин гражданите и бизнесът да могат да защитават своите интереси.

"В момента се извършва едно заробване на цялата бизнес среда", категоричен беше Светозар Николов, като подчерта, че цялото общество трябва с всички сили да се противопостави да произвола: "Не можеш дори да си дадеш ключовете от ипотекирания апартамент, тъй като ще продължиш да си длъжник на банката, въпреки че тя ще продаде заложения имот. Същото важи и за бизнеса". Така Николов не се съгласи с думите на Хампарцумян от миналата седмица, че всеки може да върне ключа от апартамента на банката, откъдето е взел кредита си.

От Асоциацията на българския бизнес настояват още за включване в Централния кредитен регистър на лизинговите дружества, както и на другите дружества, които отпускат кредити, за да може да се направи реална оценка на финансовия пазар на България. Николов се обяви против задължението за използване на банкови услуги за преводи над 15 000 лв, както и срещу задължението за плащане на държавните такси по банков път.

"В момента ситуацията е такава, че ние сме длъжни да призовем хората да не теглят никакви кредити", каза Светозар Николов.