Започва отчуждаването на земи за стоежа на газовата връзка с Гърция 21.05 | 14:15

Стартирани са процедурите по отчуждаване на земи по трасето на интерконектора България - Гърция (IGB – между Комотини и Стара Загора ). Това съобщи министърът на икономиката Теменужка Петкова при срещата си със заместник-председателя на Европейската комисия Марош Шефчович в Хага по време на министерската конференция за Международната енергийна харта. В момента се детайлизират текстовете по окончателното инвестиционно решение за проекта и предстои неговото подписване в края на този или в началото на следващия месец, е уточнила Петкова.

Очакваше се окончателното инвестиционно решение за IGB ще бъде взето на 29 май. В края на март в София се проведе среща между акционерите в проекта – Българския енергиен холдинг (БЕХ) и гръцко-италианския консорциум Посейдон. Тогава беше определен график на дейностите по подготовката на поректа, според който строителството на газовата връзка може да започне от следващата пролет. Страната ни очаква 250 млн. евро за финансиране на проекта за интерконектора с Гърция.

Получаването на  еврофинансиране за газовата връзка с Гърция има ключово значение за реализацията му, тъй като по този начин ще се избегне риска от забавяне на дейностите за неговото изпълнение, каза Петкова по време на срещата с Шефчович. Тя подчерта стратегическото значение на интерконектора  с Гърция, който ще позволи да доставяме газ през България и за Югоизточна Европа не само от Русия, както е сега, но и от други източници.

Отчитаме напредък и в дейностите по интерконектора с Турция. Българският газопреносен оператор "Булгартрансгаз" получи 190 хил. евро финансова подкрепа по Механизма за свързване на Европа за предпроектното проучване, каза Петкова. Тя допълни още, че обществената поръчка е стартирана навреме и се очаква избор на фирма-изпълнител. На 13 май е дадено началото на избора на консултант по интерконектора със Сърбия, за да се ускори и неговата реализация. .Финансова подкрепа от Брюксел най-вероятно ще има и за самото изпълнение на газовата отсечка България - Турция, чиято обща стойност се очаква да е около 380 млн. евро, както и за връзката със Сърбия. Всички проекти са в рамките на Вертикалния газов коридор.

По отношение на газовата връзка с Румъния и в отговор на проявения интерес от Шефчович, Петкова подчерта, че обществената поръчка за избор на изпълнител за участъка под река Дунав е на финалната права. Очаква се до две седмици да бъде избрана фирма. Целта е да се работи през летния сезон и интерконекторът да бъде завършен до края на 2015 г., обясни още тя. В рамките на срещата стана ясно още, че предстои получаване на становище от Европейската комисия относно технико-правния анализ на проекта за изграждане на газов хъб на територията на България. Българското правителство изиска такъв анализ от ЕК по-рано през тази година.

Междувременно стана ясно, че Европейската комисия ще подготви комплексна стратегия за втечнен природен газ (LNG) с цел разнообразяване на газовите доставки. Предстои проучване на необходимата транспортна инфраструктура за доставката на горивото на вътрешните пазари. Един от най-интересните проекти, които ще са от значение за България, особено в контекста на Вертикалния газов коридори е проектът за AGRI (Интерконектор Азербайджан-Грузия-Румъния). Това е и първият проект за LNG-терминал на Черо море, предвиждащ доставка на газ от Каспийския регион за Европа. В момента той също е в така наречения списък с "проекти от общ интерес".

Проектът AGRI предполага транспортиране на азербайджански втечнен газ от Черноморското крайбрежие на Грузия с помощта на газопровод. След доставката на азербайджанския газ до Черноморското крайбрежие на Грузия, той ще се втечнява на сепциален терминал. След това с танкери газа ще се доставя до терминал на румънското пристанище Констанца. След регазификацията по съответна газова инфраструктура то ще постъпва в Румъния за удовлетворяване на вътрешните нужди, така и за пренос до други европейски страни. Сега предстои Европейската комисия да проучи потенциала за LNG, в това число и като резервен вариант за кризисни ситуации, когато през съществуващите газопроводи в Европа не може да постъпва достатъчно газ.